България се прекланя пред подвига и делото на Васил Левски. Навършват се 151 години от неговата гибел. В родния град на Апостола – Карлово, си спомнят за него и разказват истории, предавани с поколения. Сред тях и тази за учителската дейност на Левски във Войнягово.
Апостолът на свободата прекрачва прага на храма „Свети Димитър” в карловското село на Гергьовден 1864 година. И през следващите две години е църковен певец тук. Поканен е да остане в селото като учител срещу 800 гроша годишна заплата, разказва секретарят на местното читалище Цонка Дамянова.
„До това време в селото не е имало училище. Левски сам тръгва и събира 19 ученици. Най-малкият е бил на 6 години, а най-големият - на 26”, казва Дамянова, цитирана от Нова телевизия.
Левски разчиства някогашния навес към църквата и с помощта на своите ученици издига училището от кирпич - на същото място, където то се намира и днес.
„Интересното е, че Левски поставя две табла: едното е на честта, а другото - на порицанието. На таблото на честта той записва имената на децата, които били послушни и са се учили много добре, а на таблото на порицанието - имената на непослушните. Казвал на децата, че ако види името на някой от тях два пъти на таблото на порицанието, той повече няма да бъде негов ученик. Затова децата се стараели до такава степен, че почти ничие име не било изписвано на това табло”, разказва Дамянова.
На пясъчник младият даскал учил своите деца на четмо и писмо. Не прилагал физически наказания. Водил часове по физкултура и учел децата на толеранстност, честност и уважение.
„Предполага се, че Левски е основоположник на физкултурното движение в България, защото в хубавите дни той е извеждал децата по поляните на селото. Играели на народна топка, скачане на високо, челик”, казва още секретарят на училището.
Съседната стая е била предвидена за негова квартира, но той рядко оставал да нощува там. Ходел на различни седенки всяка вечер, обичал да е сред хората.
В селото се разказвало, че Левски бил весел и красив човек. Предава се и легендата за любовта му към хубавата Йова - племенница на неговата хазяйка. Момичето било на 16, когато Апостола дошъл в селото. Била голяма песнопойка и красавица. Левски ѝ казвал, че когато дойде свободата, той ще се върне във Войнягово, ще се ожени за нея и ще я направи даскалица.
Той обаче не се връща никога повече. А Йова умира на датата, на която е обесен Левски - 19 февруари.