"Добрата новина е, че поне на този етап проектът "Белене" беше спрян миналата година веднъж завинаги. Но не толкова добрата новина е, че сега опитите да направим нещо подобно като "Белене" като схема на дългогодишен проект, в който се харчат само пари, без да имаме краен резултат, са началото на едно "Белене 2.0" с тази идея".
Това коментира пред БНР Георги Стефанов - експерт по климат, енергия и зелени политики, относно избора на изпълнител за новите мощности на АЕЦ "Козлодуй", който превърна ядрената енергетика в поредната скандална сюжетна линия на управлението. Преди дни депутатите се караха 3 часа за това кой може да строи новите мощности.
Към днешна дата на глобално и европейско ниво ядрената енергия намалява, подчерта той и добави, че това е най-скъпата енергия:
"Няма частни проекти, винаги правителствата дават парите. Когато се направи една проста сметка, става ясно, че едни 14-15 години изграждане, а цената на киловат е двойно по-висока от другите източници на енергия или 4 пъти по-висока от най-евтините".
Eкспертът потвърди тезата, че ядрената енергетика ни предоставя непрекъсната електрическа енергия. Но подчерта:
"Слънцето го прави за 1/4 от годишното производство. Вятърът може би за половината. ВЕЦ-ът за 2/3 от годината. Но има вече технологично решение по това направление - т.нар. базова енергия, и това е геотермалната енергия".
По думите му в последните 5 години има бум на развитието на тази енергия. Това се промени много с установяването на възможностите за дълбочинни сондажи, уточни Стефанов.
"Топлината на земните недра е ресурсът. Геотермална енергия се използва от 100 години, това не е нова наука или технология. През 80-те години България е имала 3 геотермални централи. Топлина на дълбоко, в недрата, има навсякъде, въпросът е на каква дълбочина е, защото това е скъпата част на всеки такъв проект", обясни той.
Според него геотермалната енергия е много ефективна, защото тя може да произвежда електрическа енергия, топлинна енергия и охлаждане:
"Тя е 3 в 1 като технология, изгражда се за 3 пъти по-кратко време от АЕЦ и предоставя почти същото количество енергия като процент. Това я прави двойно по-ефективна от всеки друг възобновяем източник и почти същата като ефективност като АЕЦ. Когато имаме цената - два пъти по-евтина, тук си задаваме въпроса - защо трябва да правим АЕЦ мощности. Потенциалът на България е известен и той е висок - с нашето богатство от топли води ние със сигурност имаме високи температури на малка дълбочина".
По думите му имаме много сондажи в България, където се правят стандартни замервания.
"На тази база ние имаме такъв запис и архив. Той не е анализиран в контекста на това откъде какъв потенциал можем да извлечем. Те основно са разположени в Северна България".
Проблемът е, че в парламента този разговор не се чува, коментира Георги Стефанов. Той подлага под съмнение и времето и парите, предвидени за новите мощности в "Козлодуй".
"Изграждането на една мощност трябва да се гледа така: колко пари ни трябват, колко пари ще спечелим и след това колко пари ще платим за обезвреждането, когато се затвори АЕЦ-а и за поддържането на ядрените отпадъци".
На финала идват и алтернативите, категоричен бе експертът. Според него вече трябва да говорим за диверсифициране на възобновяемите енергийни източници.
"Ще ни се наложи поне още 50 години да използваме ядрената енергия, но трябва ли България да го прави по един такъв начин, когато това ще ни струва най-скъпо", попита той.