Маркировката, положена върху жълтите павета в центъра на София, се свалят с чук, предаде БТВ.
Работниците твърдят, че друг начин няма. „Те не удрят върху паветата, а тук – върху боята. С какво да я махнем? Кажете?“, казва един от служителите, нает от фирма „Трейс груп“. Маркировката се сваляла „люспа по люспа”, защото пешеходната пътека трябвало да бъде преместена.
От общината чакат отговор от фирмата „Трейс груп“, която е ангажирана с ремонта.
Припомняме, че служители отново на същата фирма преди време бяха хванати да удрят върху жълтите павета докато ги пренареждаха.
„Желателно е паветата да не бъдат удряни отгоре. Все пак това са павета на повече от 100 години. Един век върху тях са минавали стотици хиляди автомобили, тежка техника, гергьовденският танк ги натиска всяка година, така че те са на една вече крехка възраст и трябва да се избягват силни удари. Това са павета на повече от век, това е керамика, която никой не си е представял, че ще има такова ежедневно натоварване“, коментира доц. Тодор Чобанов през лятото на 2023 г.
Жълтите павета са културна ценност
Жълтите павета в София бяха обявени за културно наследство с единодушно решение на Столичния общински съвет през 2013 г. Тогава в сайта на Столична община беше посочено, че „от 105 години жълтите павета застилат стародавния софийски център, както и тръгващите от него улици в различни посоки“.
Те се класифицират като културна ценност по смисъла на Закона за културното наследство. Тогава от общината дори обещаха, че „паветата ще бъдат заснети и описани, като при следващи ремонти те ще се възстановени в същия вид“.
Откъде идват и защо са толкова ценни?
Жълтите павета са паважна настилка от керамични блокове. Според легендата те са подарък за сватбата на цар Фердинанд, а според фактите са внос от Австро-Унгария по инициатива на тогавашния кмет на София – Мартин Тодоров.
През 1907 г. 28 400 кв/м, са застлани с жълт паваж, а през 1908 г. – 30 902,46 кв/м или общо 59 302,46 кв/м.
Периодът, през който централните софийски улици се покриват с жълти павета (1907-1908 г.), съвпада с появата на емблематичните за София сгради – Народния театър (1906 г.), Военния клуб (1907 г.), Халите (1911 г.), Централна баня (1913 г.), храмът „Александър Невски“ (1904-1912 г.).
Докато историята на сградите е добре известна, тази на паветата е доста мъглива и противоречива. Повечето източници са съгласни, че жълтите блокчета са излети в Будапеща, направени от стрит и изпечен варовик, наречен мергел, но официален консенсус за причината те да се появят в София няма.
Популярната версия за сватбения подарък се оказва не много надеждна – установила се е по-скоро заради романтичната си привлекателност и благодарение на безкрайни повторения.
Според сайта на Столичната община „полагането на керамичните павета не е емоционален дар по случай сватбата на княз Фердинанд с Мария Луиза, която по това време (1907 г.) вече не е между живите“. Проста историческа справка показва, че няма как паветата да са подарък и за втората сватба на Фердинанд I – когато той се жени за принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц през 1908 г., софийските улици вече са покрити с тях.