Защо децата в Гърция работят в туризма и как е у нас… Ивелин Кичуков пред ФАКТИ

Летният сезон по Българското Черноморие официално е открит, но как ще се справим… Имат ли хотелите персонал, може ли и да не отворят, какъв е проблемът с издаването на работни визи за служители от трети страни извън Европейския съюз. Пред ФАКТИ говори Ивелин Кичуков, председател на Българската асоциация за туризъм (БАТ).

- Г-н Кичуков, все се хвалим, че ще имаме успешен летен сезон. А какво излиза, условия - дал Бог, а хора, които да работят имаме ли…
- За съжаление, ситуацията в момента наистина е много напрегната преди началото на летния сезон. По последни данни свободните места към края на месец май са около 60 000, при 80 000 в съседна Гърция, която, ако можем изобщо да говорим за конкуренция, ни е пряк конкурент.

- От колко работници се нуждае туристическият сектор?
- Само в областите Варна и Бургас са около 50 000 работни места. Няма да коментирам това, че, когато говорим за летен сезон, това не значи непременно морските дестинации, но и планинските такива. Тоест, ако сложим и горски, приключенски, спа, балнеология, цифрата ще нарасне до 80 000 работни места. Има инвеститори, които очакват около 500 работници и вече са започнали да отварят своите обекти, въпреки че има много неизвестни в уравнението. Този проблем е 70/30 в полза на ниско квалифицирания персонал към момента спрямо квалифицирания. Тук е важно да се отбележи следното - когато говорим за зимен туризъм, основно имаме предвид ски, балнеология, спа, като последните спадат към целогодишния туризъм. Много от обектите през зимата поради климатичните условия не отварят и работят само пролет, лято и есен. Заетостта на много обекти в зимните курорти понякога лятото е много по-голяма в сравнение със зимата, тъй като много българи, а и чужденци от съседни държави, предпочитат лятото да са на планина.

- Защо стана така, че българите са готови да работят лятото в туризма, но не и на нашето море… Българската работна ръка бяга или не е точно така?
- Много интересен въпрос. За голяма част от българското общество отговорът е, че заплатите са ниски, отношението е лошо, инвеститорите са престъпници и т.н. Даже в социалните мрежи това се поощрява като факт. Моето лично мнение и виждане по темата е, че това е нещо съвсем нормално. Темата е дълга, но, за да не отегчаваме читателите, ще се опитам с няколко примера да бъда максимално кратък.
Първо да започна със заплатите.

Един готвач взема средно около 20-30 лева на час.

Същите пари, а понякога и по-малко, ги взема готвач от Турция и Сърбия, даже и Македония. Мислите ли, че инвеститорът няма желание да вземе български готвач, след като се има предвид, че при чужденеца има и езикова бариера!? Естествено, че има желание и то огромно. Причините да не случи това са много, а аз ще кажа само някои от тях. Първата е, че българските кадри липсват, а причините са не само в инвеститора, но и в самите работници, както и в образователната ни система, която не произвежда практически подготвени кадри.

Другият проблем е, че желаещите да работят много често искат да са на ниска заплата, защото имат необслужени кредити и тъй като няма закон за частния фалит, те са вечно задължени лица.

Поради това и често предпочитат, особено професионалните кадри, да отидат да работят на друго място, извън страната. Също така самият работник при нашето трудово законодателство и липсата на информация, ако реши да не дойде на работа, знае, че трудовото законодателство е предимно в негова полза и няма как да претърпи сериозни санкции. Той напуска работното място и се прибира вкъщи. Да не кажем, че отива в съседното заведение или хотел на работа, защото просто така е решил. Ако все пак инвеститорът се съгласи на условията на заплащане, поставени от работника, защото е изправен пред стената, пред него стои огромен проблем с тези пари на ръка, отново заради нашето законодателство и предвид последните промени, които са направени в него.

Замислете се - ако даден инвеститор в сферата на туризма има над 100 работници и половината от тях са с такива проблеми, какво може да направи той...

Шансът да ги наеме, дори и да има огромно желание, е нулев. Има и друг проблем. В България, ако чуждестранен студент желае да работи, за разлика от съседите ни, той отново трябва да подава документи в компетентния орган, за да има това право, докато на много други места това е уредено чрез студентската му виза, което също помага на бизнеса там и съответно представлява пречка при нас. Ще ви дам и още един малък пример в съседна Гърция. След като децата завършат училище, те имат право да работят като помощници в туристическите обекти на своите родители, но без никакви административни пречки, като това от една страна е начин да се помага на средния бизнес, а от друга - родителите да възпитават правилно децата си и още от малки да имат възможността да ги подготвят за продължаване на бизнеса им. Освен това светът е отворен - турци, сърби, македонци и работници от други страни извън ЕС идват при нас да работят за повече пари, както правят и българите, насочвайки се към други дестинации.

Самата психология е следната - когато работиш зад граница, пестиш, а след това инвестираш в собствената си държава.

Но това някак не се получава, когато си в родното си място. Това важи предимно за по-младите хора, на които в допълнение на казаното по-горе им харесва да бъдат на нови места, да се запознават с нови хора, нови култури т.н. Също така не е маловажно, че за някои специалности в сектора в определени държави има задължителен бакшиш, клиентите са по-платежоспособни и трудът ти е по-добре възнаграден не толкова като заплата, а като допълнителни бонуси. По-важният въпрос е дали тези, които работят зад граница, след това ще се върнат и дали ще инвестират заработените средства в нашата държава, т.е. дали ги устройва инвестиционният климат и начина на живот в собствената ни държава.

- Колко е голям проблемът с издаването на работни визи за служители извън европейския съюз. Има желаещи, но трудно идват… Летният сезон вече започна, а у нас няма персонал. Какво не правим като хората.
- За съжаление, „голям проблем“ е много меко казано. Към момента проблемът е огромен. В последните дни на работа на Народното събрание народните представители от всички партии се обединиха и вкараха първите промени в закона за чужденците, което е една малка, но много съществена крачка напред за разрешаване на този проблем, който в последните 10 години стои неразрешен. Тази година това беше и основната тема, около която се обединихме с колегите в бранша и работихме неуморно. Показахме, че можем да постигнем резултати, когато сме заедно. Желаещи има много, но административните пречки към момента са огромни.
Въпреки обещанията от страна на държавата активно да се ангажира в решаването на проблема с издаването на работните визи чрез разширяване на ресурсите в Министерството на външните работи и дипломатическите представителства, все още не са предприети никакви мерки за решаване на този проблем. Единственият вариант е командироване на служители от Министерство на външните работи, което за момента не се случва.

- Може ли примери…
- Визовият център в Узбекистан почти от месец не дава възможност за записване на дати за подаване на заявление. Неговата електронна система на 10 дни дава възможност само за период от няколко часа за записване на час за подаване на заявление за виза. Ако някой има късмет да уцели този времеви диапазон, то той би имал шанс получи дата след около 20 дни, в която тепърва да подаде документи за заявление за виза „С“. След като подаде заявлението, периодът за обработка на визи е още 30 дни. Това практически означава, че служителите, които биха имали късмета да стигнат до етап „подаване на заявление за виза“, биха могли да пристигнат едва през втората половина на летния сезон…

Процедурата за получаване на виза „D“, която е за сезонна заетост до 9 месеца и единно разрешение за работа и пребиваване до 3 години, е три месеца.

Тази процедура е не само за сезонните работници в туристическия бранш, но е и за тези, които работят в предприятията от другите сектори в икономиката.
Почти няма сектор, който да не разчита на служители от чужбина. Специално в туристическия бранш много от нашите колеги започнаха процедурата за получаване на разрешение за работа на чужденци от страни извън ЕС още през месец декември. Вече повече от 5 месеца не им пристигат служителите на работа заради административните процедури и неразрешени проблеми на администрацията – например, заради липсата на достатъчно служители, които да работят по процедурата.
И още нещо. Ако лице вече е преминало през тежката административна процедура в Дирекция „Миграция“ към МВР, която средно отнема около три месеца, и е получило разрешение, посолството на Република България в Ташкент ще му запише час за подаване на заявление за виза „D“ приблизително 45 дни по-късно.

Така средният период за получаване на виза „D“ се получава да е поне 60 дни.

Положението е още по-тежко за хората, желаещи да работят в България от Киргизстан, Непал, Индия и Бангладеш. Гражданите от Киргизстан пътуват стотици километри, за да подадат заявление за виза в Казахстан. Визовият център във Алмати, който е по-близо до границата на Киргизстан, е обявил, че няма свободни дати за подаване на заявления за виза „С“. Рядко се отпускат свободни часове само в Астана, която се намира на 12 часа път от Киргизстан. Там свободните дати са от 20 до 30 дни напред. Обработката на визи е повече от 30 дни. Ако в момента фирма е направила регистрация за сезонна заетост до 90 дни в Агенцията по заетостта за работници, евентуално тези работници биха пристигнали тепърва в края на месец юли, което надхвърля и периодите на работа в България, посочени в документите, подадени в Агенцията по заетостта!?

В посолството ни в Индия записването на час за подаване на заявления за виза „C“ и виза „D“ е изцяло закрита до декември тази година

с причина, че са получили голям брой заявления за визи, които не могат да бъдат обработени поради липса на персонал. Само консулът и един единствен сътрудник обслужват страни с няколко милиарда население, което довежда до голямо забавяне и срокове от 3 до 6 месеца за издаване на виза. По тази тема, имаме получено писмо от консула, което цитираме дословно:
„До всички заинтересовани!
Информирам, че в момента Консулската служба в Делхи повече не е в състояние да прави записвания за часове след 30.11. т.г. и не е в състояние да обработи записалите се до момента поради липса на персонал. Всеки ден пред портала чакат десетки записали се от преди 3-6 месеца, но не можем да ги обработим всичките, дори връщаме. Няма никаква възможност за поемане на нови. Това положение ще продължи поне още няколко месеца, ако от София не ни изпратят допълнително служители.
В момента консулът и единственият му сътрудник работят по 12 часа на ден, но това не решава въпроса. Трябват хора. Нищо друго не може да се направи, затова моля за търпение. Положението е повече от трагично за всички, особено за туристите, студентите и сезонните работници, на които също не можем да дадем часове преди м. декември.
(P.S. това го изпращам поради десетките запитвания и нямам време да отговарям на всеки отделно). Поздрави!“

- Летният сезон започна, а у нас няма персонал. Какво не правим като хората? Къде повече липсват работници – на север или на юг…
- От една година казвам много ясно, че последните 10 години ние работим на парче по отношение на туризма. Докато съседите ни имат ясна концепция и стратегия в последните 5 години и следващите 10, ние от 15 години нямаме национална стратегия за туризма и той не е приоритет. Дори в Плана за възстановяване и устойчивост няма едно евро за туризма. При все, че в момента туристическият сектор произвежда 6% от БВП, а можем спокойно с природните ни дадености да стигнем до минимум 15 %. ТОВА Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПРОТИВ ДЪРЖАВАТА. Решаваме един проблем - в случая с по-бързото издаване на документ от Агенцията за заетостта и други български държавни органи. След това стигаме до българските посолства и консулства, където всичко потъва и сме в безизходица. Тези институции все пак са български и са под управление на нашата държава в лицето на Министерството на външните работи. Така че не мога да разбера защо всичко, направено до момента, се унищожава. Министерството на туризма се среща с бранша, разговаря, вижда проблема, информира Външно министерство и после имаме пълно мълчание. Питаме има ли опция за командироване на служители, които да разрешат проблема, но отговор няма. И то в края на месец май, дни преди откриване на летния сезон. По темата „север – юг“ проблемът е еднакъв и на двете места. „Слънчев бряг“ поема 150 до 200 хиляди работници. Да не говорим за „Златни пясъци“, „Св. Константин и Елена“ и други морски курорти. И ще завърша с това, че няма как да искаме да сме желана дестинация, ако не предлагаме качествен продукт, а такъв се постига с кадри.
--------------------------------------------
Ивелин Кичуков е роден в Бургас през 1971 г. Завършил е специалност „Индустриален мениджмънт“ в Бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров“ през 1999 г., 2006 г. взима диплома „Право“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград, а 2020 г. – „Финанси“ в Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов. В момента е докторант „Финанси“ в СА в Свищов по темата „Финансово-икономически анализ на стратегическата трансформация на туризма в България“. Кичуков е създател и председател УС на БАТ. Основал е и верига от малки хотели.