Днес е Неделя Православна

На 9 март тази година е първата неделя от Великия пост - Православна Неделя. На този ден ежегодно Светата Църква е установила да се чества победата на Православието не само над иконоборческата ерес, но и над всички други ереси. Впоследствие било прието на този ден да се изнасят за поклонение чудотворни икони и свети мощи.    Друго наименование на Първата неделя на Великия пост е „Тържество на Православието". Свързано е със спомена за победата на Вселенската църква над иконоборската ерес. Това е станало на 19 февруари 843 година (тогава денят е съвпаднал с първата неделя на Великия пост).   За възстановяването на иконопочитанието бил свикан събор в Константинопол от императрица Теодора. На този събор били потвърдени определенията на всичките седем предишни Вселенски събори, догматът за иконопочитанието и били анатемосани иконоборците. Съборът определил в бъдеще на този ден да се извършва служба в памет на тържеството на Православието, което и до наши дни се прави.   Този празник има и по-широк смисъл, защото напомня за деянията на Вселенските събори, които са отстоявали евангелското откровение. Всички големи ереси посягали на самата негова същина - учението за богочовечеството на Иисус Христос. Арий твърдял, че Той (Иисус Христос) е тварно Лице, само подобно на Бога. Несторияните прокарвали граница между човека Христос и Логоса, Който според тях е влязъл в Христос едва в момента на Неговото кръщение в Йордан. А монофизитите и монотелитите отричали човешката същност (природа и воля) на Спасителя. Те учели, че божественото начало е погълнало в Него земното. И най-после иконоборците, забранявайки да се изобразява Богочовекът, фактически се отказвали от вярата в реалността на Боговъплъщението.   Не бива да се забравя, че проповедници на всички тези учения често били подвижници, богослови, йерарси, които имали авторитет и власт, а иконоборството повече от сто години активно се насаждало от византийските императори. Наистина, удивително е, че Църквата победоносно завършила продължилата над 500 години борба с ересите.   В тази борба ясно се проявила мощта на евангелската истина, която не могли да заглушат заблужденията на човешкия ум, и силата на благодатния Свети Дух, въодушевяващ нейните защитници. Особено знаменателни в тази борба на истината със заблужденията са онези моменти, когато под напора на враждебните сили евангелската истина изглеждала напълно потъпкана, а лъжата празнувала своята временна победа над нея.   Но божествената истина, преживяла тези моменти и чрез приноса на Светителите и Учителите на Църквата, изпъквала в цялата си пълнота и с пълен съборен глас заявявала за тържеството си над лъжата. В такива моменти вярващите особено ясно виждат осъществяването на думите на Основателя на Църквата: „Ще съградя Църквата Си и портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18).