Започна Великият пост

Започна Великият пост. В първите дни на Великия пост, в храмовете на Българската православна църква, по време на вечерните богослужения, се чете Великият покаен канон на св. Андрей Критски.

Във всички епархии на Българската православна църква се отслужва Велико повечерие с канона на Св. Андрей Критски - първа част.

Както се мени датата на Великден, така се менят и датите на празниците свързани с Великденския цикъл. Месни Заговезни (23 февруари т.г.) беше първият празник, свързан с този цикъл. На Сирни Заговезни - седмица след това, който тази година се падна на 2 март, по християнски обичай по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини и близки.

В последния ден преди строгия пост искахме прошка един от друг.

Великият пост е и най-важният, и най-древният от всички пости, той е подготовка за най-големия православен празник - светлото Христово Възкресение.

Християнската църква нарича началото на Великденския пост "предверие на божественото покаяние", или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, "очистват се" и се доближават до Исус Христос.

По време на хранителните и духовни пости са забранени венчавките. Може да се закълнем в църквата едва след Великден. Една седмица след Месни Заговезни обаче е позволено да се яде мляко и млечни продукти, тъй като тялото се подготвя за пост. След това са забранени месото и месните продукти.

Строгият пост не се препоръчва за болни, за малки деца, за възрастни хора, за бременни жени и кърмачки. Великият пост не бива да се приема само като диета. Той трябва да бъде свързан преди всичко и с помислите, като всеки се смири и се вгледа дълбоко в себе си.

След Великден се ядат много яйца, сирене и месо. По стар обичай тогава младите са се събирали на хорището, пеели са и са играли хора.

И както казват духовниците, по време на пости:

Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;

 

като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;

не завиждай никому;

не осъждай никого;

не поглеждай с пожелание;

не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;

не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;

нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;

пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!

 

Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък.

Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене,

а душата ти се надува от гордост?

Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?

Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?

Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?

 

И така, като постим телесно, нека постим и духовно;

като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,

нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;

нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,

с милост към всички наши ближни.

Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.

Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа.
Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен".