Нагласите относно мажоритарния вот на избори сред българското общество са много положителни. Това сочат данните от актуалното издание на Политическия и икономически индекс на „Галъп интернешънъл” – независимото изследване на общественото мнение, провеждано всеки месец от повече от две десетилетия насам. Поредното проучване е проведено между 7 и 13 март чрез пряко стандартизирано интервю по домовете сред 1007 пълнолетни българи в цялата страна.
Две трети от запитаните са дали положителни отговори - 66%, а 9% са против мажоритарния избор на част от народните представители, като 25% са отговорили "не знам". Въпросът за задължителното гласуване показва по-нюансирана картина с 47% отговорили бих гласувал с „да” и 31% отговорили „бих гласувал с не”.
„Галъп интернешънъл” зададе и въпроса „Ако у нас се проведе национален референдум по въпросите дали да има електронно гласуване, мажоритарен елемент при гласуване и задължително гласуване, Вие лично бихте ли участвали в този референдум?”.
Половината попитани отговарят утвърдително, а 30 на сто - отрицателно. Сравнение с предишния референдум – този за ядрена електроцентрала – показва, че и в онзи момент се регистрираха подобни нива на готовност. Практиката в подобни изследвания говори, че реалното гласоподаване обикновено остава под декларираните нива.
Бяха тествани и конкретните формулировки на въпросите, зададени от президента – дистанционното гласуване по електронен път получава подкрепата на половината отговорили, а 25% обявяват, че биха гласували с „не”.
Широка принципна подкрепа среща и идеята с всички избори да се провежда национални референдуми – 54% одобряват. Положителните мнения по тези теми преобладават включително и сред привържениците на БСП.
Друг важен момент в изследването на „Галъп“ са трите много оспорвани надпревари в кампанията за предстоящите през май избори за Европейски парламент - между ГЕРБ и БСП, между "България без цензура", АБВ и Реформаторския блок и между "Атака" и НФСБ.
Според социолозите практическото равенство в силите на ГЕРБ и БСП се запазва, но ГЕРБ изглежда в по-добра позиция. Явно е отминало мобилизиращото действие, което ситуацията на протести имаше върху електората на БСП.
Появата на АБВ допълнително утежни ситуацията за управляващата партия.
Към неблагоприятните обстоятелства може да се добави и развитието на украинската криза, в което БСП среща конкуренция за проруския вот, пише в прессъобщението на "Галъп интърнешънъшл".
В същото време заявените проправителствени сили на БСП и ДПС имат всички изгледи да постигнат по-висок резултат от открито антиправителствените ГЕРБ и Реформаторски блок. От днешна гледна точка европейските избори през май се очертават като спор на интерпретации за това коя от двете страни е взела надмощие и коя партия в кой от лагерите трябва да бъде броена – „за” или „против” кабинета „Орешарски”.
И през март освен традиционния открит въпрос от типа „Ако изборите за Народно събрание се проведат сега...” „Галъп интернешънъл” зададе и въпрос за предстоящите избори за Европейски парламент с предварително зададени опции с т.нар. шоукарта, която съдържа имена на партии и коалиции.
Подобни въпроси помагат за преценката на потенциали, перспективи и тенденции, но не са директна прогноза. Тези индикатори показват и възможните горни граници при нови, протестни и утвърждаващи се политически субекти.
Декларативните нагласи на респондентите обикновено надвишават реалната избирателна активност – от днешна гледна точка се очаква тя да бъде между 2,5 и 3 милиона души.
Въпросът за европейските избори показва, че с около и над 3% шансовете на Реформаторския блок и на АБВ за присъствие в Европейския парламент не са безспорни. Възможно е очертаващата се полярна кампания да доведе до изпъкване на една лява и една дясна алтернатива, което ще е за сметка на по-малките играчи в тези поле – АБВ и Реформаторския блок. Това обаче е единствено хипотеза и е твърде рано да се отчита като прогноза – особено на фона на неясните развития около Украйна и възможната им обществена реакция у нас.
По-особен е случаят с „България без цензура” – формацията, която наскоро влезе и официално в коалиция с ВМРО и ЗНС, се установява на определени нива от около 5%. Така коалицията около „България без цензура” към настоящия момент има най-ясни изгледи за присъствие в Европейския парламент в сравнение с АБВ и реформаторите.
Състезанието между „Атака” и Националния фронт за спасение на България се очертава изпълнено с неизвестни.
Не за първи път „Галъп интернешънъл” установява високи нива на принципно одобрение за такъв тип идеи – за последно те бяха тествани по време на миналогодишните протести. Коректността изисква да се отбележи, че това са фонови нагласи, които са повече на мнения по принцип, и са далече от всякаква роля на прогноза. Във въпросите си към интервюираните попитахме за самите теми на референдума, а не намесвахме президентската институция – за да получим (доколкото е възможно) отговори, в които да не е примесено и отношението към президента.
Няма особена динамика в доверието към институции и личности, с изключение на известен спад на доверието в правителството (23% доверие и 70% недоверие). Ако той се потвърди и в следващия месец, ще имаме основание да говорим за нов, по-неблагоприятен, етап за публичния образ на правителството. Това се подчертава и от неблагоприятната картина в отговор на традиционния въпрос на „Галъп интернешънъл” „Според Вас, като цяло, накъде върви България – към по-добро или към по-лошо”. През този месец делът на отговорите „към по-добро” е слязъл до 13%.
Мнозинство от 57% са на мнение, че събитията в Украйна като цяло ще се отразят по-скоро отрицателно на държавата. Беше зададен и въпрос: „Вие лично на коя от двете страни в конфликта в Украйна симпатизирате: на тези, които искат страната да се присъедини към Европейския съюз или на тези, които искат по-сериозно сближаване с Русия?”. Очаквано, повече от 40 на сто се затрудняват да посочат отговор, а останалите мнения на практика са поделени. При електоратите на ГЕРБ и БСП картината е на практика реципрочна.