Политическата криза ще се задълбочи, няма да ме учуди да имаме избирателна активност под 2 млн. Това заяви пред БНТ социологът Димитър Ганев, цитиран от ФОКУС.
"Дълбочината на политическата криза в България е с абсолютно безпрецедентен характер. Седем парламентарни избори за три години и половина. Няма политическа партия, която да може да устои на този натиск, имам предвид натиск от гледна точка на мобилизация на избори, изразходване на финансов ресурс, на организационен ресурс, непрекъсната смяна на политическата ситуация. Няма партия, която да може да издържи на този натиск без да претърпи определени щети. И тук по терена няма незасегнати. Само след последните избори виждаме разцепление в две от формациите - в ДПС и смяна на ръководството, гарнирано със спорове, юридически включително в БСП.
Когато казвам, че няма незасегнати по терена, имам предвид, че няма партия, която да увеличава само в тези седем избора резултата си, напротив - само го намаляват. Друга притеснителна тенденция е, че има практически почти безспирен спад на избирателната активност, стигайки до абсолютен рекорд, какъвто е 2,2 млн. гласа. На изборите през октомври не можем да очакваме нищо по-различно от задълбочаването на тази същата тенденция - до степен, която няма да ме учуди да имаме активност под 2 млн. Представете си сега - активност 2 милиона, това означава, че в парламента ще попаднат формации, за които са гласували около 1,8 души, защото все пак ще има дял подадени гласове за партии, които не преминават 4-процентната бариера и не влизат в парламента", каза Димитър Ганев.
Социологът потвърди, че подобна избирателна активност би означавала абсолютно нелегитимен парламент.
"Това първо. И второ - при положение, че влезем в хипотезата, че се създаде редовен кабинет след изборите на 27 октомври, той ще стъпва на около половината или малко над половината, което означава, че редовната власт ще стъпи на под 1 милион гласа. Ще бъдат серия от партии, сборът на подалите гласове за тях ще бъде под 1 милион. Математически варианти можем да изброим много, но политическите варианти са ограничени - смятам, че това би могло да бъде конструкция, която да наподобява почти напълно същата конструкция, която имахме преди 10 години. 2014 г. на парламентарните избори се състави кабинет между ГЕРБ и Реформаторския блок с коалиционно споразумение и споразумение за подкрепа с трети и четвърти - тогава Патриотичен фронт и АБВ. Това, което според мен е единственото възможно да се направи, е коалиционно споразумение или някаква форма на сътрудничество между ГЕРБ и ПП-ДБ със споразумение за подкрепа от трети, а може да се наложи и четвърти", допълни пред обществената телевизия той.