„И четирите въвлечени институции в скандала с липсващите гласове – КС, прокуратурата, ЦИК и „Информационно обслужване“, създадоха институционална какофония“, каза в „Тази сутрин“ Борислав Цеков, доктор по конституционно право.
„Съществена част от въпросите в писмото на прокуратурата излизат извън пределите на това, което тя има право да иска от Конституционния съд по едно неприключило, висящо конституционно дело“, посочи той.
По думите му не трябва да се забравя, че Конституционният съд не е „някаква държавна агенция“, а орган, който е напълно независим и е извън законодателната, изпълнителната и съдебната власт.
„Това са забравили от прокуратурата, когато са писали това иначе любезно завършващо писмо с молба и благодарности“, каза Цеков.
Според него в подхода на Конституционния съд има две смущаващи неща.
„Първият е, че те са сезирани не само за частично касиране, а и за цялостно. Те като съд трябва да се произнесат и по това. Питам как се произнасят, след като не проверяват всички секции, а една част“, коментира той.
„Но това е по-малкият въпрос. По-големият е т.нар. нулиране на гласовете от тези секции, за които се говори, че липсват бюлетините. Питам – при положение че има ясни индикации, че граждани са упражнили своите избирателни права, как така Конституционният съд ги анулира?“, попита Борислав Цеков.
„Коректният правен извод в случая би бил не нулираме, а не можем да извършим проверката в тези секции поради липсващи бюлетини и следва да сезират правораздавателните органи да се разследва къде са. Подходът е грешен и създава опасен прецедент“, обясни той.
„ЦИК – колко време им е необходимо, за да има преизчислени резултати. В 2204 секции все още няма такива“, коментира Цеков.
„Информационно обслужване“ на свой ред – това е държавна фирма, дори не е държавен орган. Констатират тази нередност – така нареченото нулиране и липсващите бюлетини. Не е било редно те да се обръщат директно към прокуратурата, защото те изпълняват задача, възложена от Конституционния съд чрез ЦИК. Трябва по обратния ред да върнат своите възражения“, обясни Борислав Цеков.
„Тоест една какофония, която ерозира доверието в процеса“, обобщи той.