България е първата държава в Европа, която е изпълнила предсрочно изискванията на Стратегията за горите 2030 и за биоразнообразието. Нашата страна е е поставила под защита 35% от националната си територия и под строга защита над 12% от горите. Тази информация бе представена от министъра на земеделието и горите Георги Тахов на среща на Националния съвет по горите, която се проведе на 18 март 2025 г. Тогава стана ясно, че са предвидени по-сериозни средства за горите в България в Стратегическия план за развитието на селските райони у нас.
В последните години Камарата активно дава сигнали, че за горите у нас липсва ефективна държавна стратегия. „По данни те заемат близо 40% от територията на страната. Трябва да се отбележи обаче, че това не е било винаги така. След Освобождението на България, горите заемат под 30% и са в лошо състояние. За сравнение по това време Витоша е била изцяло обезлесена. Това, което днес приемаме като даденост, а именно – страната ни е водеща в ЕС като гори и биоразнообразие, съхранени стари гори и опазена природа, всъщност е дело на българските лесовъди. За обществото трябва да стане напълно ясно, че ако искаме да имаме здрави гори, ние следва да се грижим за тях“, обяснява експертът инж. Петър Дишков, който е завършил ЛТУ. А грижата се осъществява чрез научнообосновани лесовъдски намеси – различни по видове сечи. Те се приемат за основен лесовъдски инструмент, с който се стопанисват горите и чрез който се направляват процесите в горските екосистеми, за да се постигне баланс между екологичните, икономическите и социалните функции от горите.
За съжаление обаче през последните 5 години планираните лесовъдски мероприятия не се реализират, което е предпоставка за проблеми със здравословното състояние на горите – някои от тях вече се наблюдават. 2024 бе рекордна за последните 18 години по отношение на горските пожари, унищожени са над 170 000 дка.Непровеждането на планирани лесовъдски мероприятия води до натрупване на голямо количество сухо вещество в гората, а в комбинация с лошото състояние на пътната инфраструктура или нейната пълна липса се превръщат в идеалната комбинация за огромни пожари, какъвто беше този в Свиленградско през изминалата година.
„Друг факт, за който и лесовъдите, и ние от Камарата алармираме, че горите ни трайно застаряват. Към днешна дата над 48% от залесената горска площ са издънкови гори със средна възраст над 53 години и 27% са иглолистни култури със средна възраст над 60 години. Това са недълговечни гори, които следва да се възобновяват по възможност по естествен начин в семенни, с местни видове. Част от тези гори вече активно съхнат, особено в райони с надморска височина под 500 метра. На този етап закъснението във възобновяването им не е фатално, но трябва спешно да се вземат мерки“, обяснява още инж. Дишков.
С предвидените по Стратегическия план за селските райони средства за залесяване и отглеждане, както и за пътища, българските лесовъди ще могат да предприемат мащабни действия по възобновяване на издънковите гори и иглолистните култури, за да оставят на следващото поколение по-качествени гори. За целта обаче трябва се прилагат най-добрите практики и да се използват най-модерни машини за добив на дървесина, производство на фиданки, залесяване и отглеждане.
БКДМП подкрепя българските лесовъди в тяхната мисия по устойчиво стопанисване на Българската гора. Заедно горската, дървопреработвателната и мебелната промишленост създават над 60 000 работни места и осигуряват над 3% от БВП на страната.