България може да привлече огромна инвестиция за гигафабрика, но ни трябва бързина и амбиция. Това заяви в предаването "Ревизия" по NOVA NEWS председателят на УС на БРАИТ Доброслав Димитров. Той е едно от най-разпознаваемите лица в IT сектора у нас и човекът, създал едни от най-успешните ни IT компании.
Всъщност България вече има сключен договор за изграждането на фабрика за изкуствен интелект в "София Тех Парк". Столицата ни беше избрана сред шест други европейски града за изграждането на подобна мощност на стойност от 90 млн. евро. Това обаче не е достатъчно.
„Тази фабрика е един значим успех и трябва да поздравим Тех парк за това, че ще бъде една от деветте фабрики за ИИ в Европа. Това са мини фабрики за изкуствен интелект. Може би трябва да ги наречем мегафабрики, защото използват няколко мегавата ток. Но е много малко в сравнение с това, което се случва в САЩ. Това е малка стъпка в правилната посока, която показва, че България може да бъде домакин на подобна инвестиция. Гигафабриките са като тази в Тех парка, но по 200, по 300”, посочва Димитров.
Според експерта това, което ще ни донесе инвестицията в "София Тех Парк", е възможност, която ще предоставим на малките компании у нас - да обучават малки модели за изследвания, които да прилагат в собствените си бизнеси. Големият милиарден бизнес от целия свят обаче има нужда от много повече мощ.
Попитахме Димитров как би отговорил на твърдения, че не трябва да се наливат милиони в изкуствен интелект при положение, че в страната ни има толкова недофинансирани сектори – здравеопазване, пенсионери. „Това е нелепо сравнение, това е като да питаме защо да строим 7 и 8 блок на АЕЦ, като можем да ги дадем за пенсии. Петата индустриална революция вече започна и държавите, които развиват високи технологии са тези, които ще са богати. Или инвестираме и имаме пари, или стоим в XIX век и се чудим защо другите са по-богати от нас”, отговори той.
Всъщност дори цялата инвестиция няма да бъде от България като държава. ЕС вече заяви, че отделя 20 млрд. лв. за финансирането на част от евентуалното изграждане на гигафрабрики в страните членки. Тези пари обаче няма да се ползват по същество за фабриките. „Това, което ЕС е обявил за гигафабриките, е за 20 млрд. осъществяване на самата площадка, на самият кампус, който е за ИИ. Скъпото нещо са машините. Държавата не може да си го позволи, няма тя да плаща. Пет-шест компании в света могат да си го позволят. Във Франция инвестицията ще бъде 50 млрд. евро и то с подкрепата на ОАЕ. Ние няма как да си го позволим и няма нужда да го правим. Трябва да е частна инвестиция”, твърди Димитров.
Обикновено големият проблем пред подобни фабрики, освен парите, е енергетиката. Те изискват огромни количества енергия, които много от държавите си по света не могат да осигурят. България обаче, разказва Димитров, има всички условия да си го позволи, защото първо произвежда достатъчно количество, и второ - електропреносната ни мрежа може да поеме подобен товар. „В момента в Ирландия има мораториум за изграждане на гигафрабрики, защото не им е уплътнена мрежата. В Холандия - също. В същото време, заради енергоемката ни индустрия по време на социализма, ние сме изградили станции и подстанции, което ни дава предимство. По информация на енергийното министерство нашата електропреносна мрежа може да пренесе 20 гигавата, а ние ползваме в пиковите моменти 6. Имаме огромно пространство да правим инвестиции”, твърди председателят на УС на БРАИТ. И именно тук е големият шанс на България - страната ни е по средата на Балканите, казва Димитров, което ни позволява да ползваме мрежите и производството и на съседните ни страни.
„Това е големият шанс на България. Във всичките технологии не ти трябват много хора, а добре подготвени. Ние сме лидер като таланти в Източна Европа по този въпрос. Имаме всичко - АЕЦ „Козлодуй”, по средата на Балканите, можем да ползваме внос от други страни. Имаме подготвени хора - нещо, което не може да се придобие ей така. Имаме свързаността - минават много гръбначни оптики. В НАТО и ЕС сме, което е важно за сигурността на такава инфраструктура. Целият свят търси такива локации. Единственото нещо, което ни трябва, е амбиция”, смята експертът. Той допълва, че ако не го направим сега, то никога няма да успеем и че до 2030 г. по света ще има 240 гигавата при построени 60 до момента. Държавите, които се възползват от тази инвестиция, ще печелят. След това всеки ще си подобри мрежите и България няма да има шанс да се конкурира.
Според Доброслав Димитров петата индустриална революция е свързана с производството на интелект. Държавите, които започнат да произвеждат интелект, ще получат силата, която преди години притежаваха страните, произвеждащи стомана и електричеството.
Пред камерата на „РеВизия“ застана и заместник-министърът на иновациите и растежа проф. Георги Ангелов. Той заяви, че държавата е в контакт с потенциални инвеститори за гигафабрика у нас, но добави, че не може да разкрива подробности. Зам.-министър Ангелов подчерта, че според евроизискванията държавата може да инвестира между 3 и 5 милиарда лева за изграждането на инфраструктурата около подобна мощности, тъй като има ограничение средствата от националните бюджети и европейското финансиране да покриват до 35% от общата стойност. Останалото трябва да дойде по линията на публично-частното партньорство.
„Европа цели да направи четири гигафрабрики, затова са отделени 20 млрд. евро. Има шанс и ние да участваме, но това са няколко милиарда евро, които да поеме държавата. Ние правим своите проучвания, защото пари трябват и в други области - енергетика, здравеопазване”, посочи Ангелов. По думите му въпросът за енергетиката и осигуряването на нужните мощности също е сложен. Според разчетите за това ще е трябват допълнително средства – поне няколко милиарда лева.