Народното събрание трябва да започне да действа по избора на членове на ВСС от парламентарната квота - първо да приеме правила и след това да открие процедура.
Това каза пред БНР Атанаска Дишева, член на Висшия съдебен съвет (ВСС) от съдийската квота, като подчерта, че едва след това трябва да се постави въпросът дали има достатъчно добри професионалисти и личности със съответния интегритет, които да успеят да обединят парламента, така че да бъде постигнато необходимото мнозинство от 160 гласа:
"Поставянето на въпроса в обратния ред е тотално погрешно и представлява съвсем ясна демонстрация, че се избират лица, които са по начало предсказуеми като поведение, постигнат е за тяхното избиране предварителен консенсус. Логиката би трябвало да бъде обратна - да се открие процедурата, да бъдат издигнати съответни кандидатури и те да доказват не само пред Народното събрание, а пред обществото годността си да изпълняват функциите, които по Конституция и по закон ВСС трябва да изпълнява".
Съществуването на орган с изтекъл мандат поставя под въпрос неговата независимост и начина, по който той функционира, изтъкна тя и коментира:
"Говори се за това, че този състав на ВСС е много удобен, защото е предсказуем, защото се знае в каква линия ще бъдат едни или други решения. Ако бъде проследена нишката на решенията, които се вземат, и на начина, по който действа ВСС, тогава вероятно ще се стигне до отговор на въпроса кой има интерес това да се случва".
По думите на Атанаска Дишева поведението на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов по време на заседанието на ВСС, на което отказа да отговори на нейни въпроси, е представлявало "явна демонстрация на власт пред цялото общество":
"Той се връща към една линия на публично поведение и на отношение към определени членове на ВСС, в частност - към мен, която представлява в пълна мяра това, което правеше Иван Гешев, и от което Сарафов, още при встъпването си като изпълняващ функциите на главен прокурор, заяви, че категорично ще се разграничи. Почувствах се като през октомври-ноември 2019 г., когато течеше изборът на Гешев за главен прокурор".
Според нея целта на това поведение на Сарафов е по същия начин да се държи и пред депутатите, а към тези, които му зададат въпрос, "които му се сторят неудобни или той ги квалифицира като такива, които целят да уронят престижа на прокуратурата":
"Наблюдавали сме назад във времето такова поведение от главни прокурори, които се явяват на изслушването на такъв доклад пред Народното събрание и отказват да отговарят на въпроси поради различни съображения. Въпрос на време е да видим какво ще се случи на това изслушване и да видим как ще отговаря на въпроси г-н Сарафов пред народните представители. Усещането за това, че няма контрол върху главния прокурор и няма процедура, която да го накара да представи действителен, задълбочен и аналитичен отчет за работата на прокуратурата, се задълбочава и затвърждава".