Като цяло дигиталното евро има потенциал да бъде инструмент за модернизиране на платежните системи на ЕС и засилване на паричния суверенитет. Успехът му ще зависи от постигането на истински баланс между сигурност, между иновации, между доверие и между защита на личните данни. Това каза д-р Даниела Везиева – модератор на кръглата маса „Дигиталното евро – предизвикателство или панацея в съвременния свят“, организирана от Стратегическия институт за национални политики и идеи – СИНПИ. Във форума взеха участие водещи финансисти и икономически анализатори, сред които Любомир Каримански, Кузман Илиев, проф. Динко Динков, проф. Ганчо Ганчев, проф. Стоян Проданов, доц. Григор Сарийски и други.
„Темата за цифровото евро е тема, която тепърва предстои да се обсъжда и коментира. А ние в СИНПИ имаме традиция да поставяме теми на бъдещето“, посочи председателят на УС на СИНПИ д-р Калоян Паргов при откриването на събитието.
Според него като всяко нещо - ново, модерно, прогресивно, носи неизвестни, носи и много страхове и би било добре, преди да се изказват политиците, да си кажат думата експертите и да могат да погледнат в дълбочина темата от различни аспекти и гледни точки.
„В противен случай рискуваме да паднем отново в плен на крайния популизъм, който се заиграва с различни страхове на хората. Тази тема трябва да бъде дискутирана и експертно представена достатъчно рано пред обществото, за да бъдем готови за момента, в който тя наистина дойде до прага на нашата врата“, изтъкна Паргов.
По думите на Везиева дигиталното евро е проект на Европейската централна банка за създаване на официална цифрова валута, която да допълва кеша, и да отговаря на нуждите на цифровата икономика.
Тя обясни, че като основно преимущество и като основна силна страна се извежда факта, че създавайки го Европейската централна банка, зад това стои институция. „На фона на частните дигитални валути, които вече съществуват, като криптовалутите, това дава по-сериозни гаранции за това, че това дигитално евро ще бъде по-стабилно, ще участва в целия икономически живот на еврозоната“, каза бившият икономически министър.
Тя обясни и какво притеснява по-голямата част от държавите членки: „Загрижени са за поверителността. Макар че ЕЦБ твърди, че ще осигури най-силната, най-добре застрахованата система, нивото на поверителност притеснява голямата част от държавите членки“.
Според Даниела Везиева друга слаба страна е рискът за банковия сектор. „Ако голяма част от хората си направят по-сериозни дигитални портфейли, това би застрашило банковия сектор по отношение на ликвидността и може да дестабилизира банковата система“ заяви Везиева.
Тя каза, че държавите членки изразяват силно опасение от прекомерната роля на Европейската централна банка и тяхното притеснение идва от това да не би да се наруши демократичната отчетност, която в момента съществува в европейската зона, да не би този контрол, който Европейската централна банка ще осъществява върху всички монетарни политики и върху всички монетарни системи, да бъде изкривен в посока, която няма да отразява исканията на държавите членки. Притесненията са също и в посока на това как ще реагират обществата на държавите членки, доколко високо е доверието в Европейската централна банка.
„В крайна сметка са разнопосочни нагласите на държавите членки и те са породени от това, че имат различни приоритети, имат различно отношение като общества към Европейската централна банка и имат различна степен на развитие на финансова стабилност и на суверенитет“, обясни Даниела Везиева.