Въпросът за референдум за еврото все още не е приключил от юридическа гледна точка, това заяви в „Тази събота и неделя“ конституционният съдия проф. Янаки Стоилов. Конституционният съд (КС) отклони голяма част от въпросите на президента Румен Радев във връзка с върнатото искане за провеждане на референдум за въвеждане на единната европейска валута от 2026 г. – той беше сред конституционните съдии с особено мнение.
По думите му КС е допуснал едно от трите искания на държавния глава и предстои то да получи отговор от магистратите. От там нататък, зависи дали институциите, които имат своите правомощия, ще се предприемат някакви действия. Това според него ще стане ясно най-рано в края на лятото.
Допуснатият въпрос е: „Дали председателят на Народното събрание може да преценява дали един референдум е допустим, и да отклонява предложения за провеждане на такъв“.
„Трябва да се има предвид, че тълкувателните решения на КС действат за напред, той разяснява по задължителен начин съдържанието на правните разпоредби. Неяснотата не идва от разпоредбите в Конституцията, а от начина, по който те се прилагат. Тогава от отговора ще зависи дали ще може да се поднови искането от страна на президента“, каза Стоилов.
Той уточни, че част от съдиите в КС са имали особено мнение, защото е бил отклонен първият въпрос, който е основен. На въпрос дали решението им е било такова, защото всички са от квотата на президента, Стоилов отговори, че решението му не е политически обвързано.
„Тук дискусията не е дали парламентът може да се произнесе, той е единственият орган, който може да приеме подобно валидно решение, а какво следва когато един орган има правомощия. За мен няма съмнение, че парламентът не може чрез бездействие да решава такива въпроси. Бикът трябва да бъде хваната за рогата, а не за опашката“, коментира Стоилов.
Според него казусът е подобен и при избора на регулатори. Той попита какви са последиците, когато органите, които Конституцията е определила да решават дадени проблеми, бездействат.
„В социологическите проучвания за еврото защо никой не зададе въпроса: „Колко от българските граждани приемат официалната статистика и дали смята, че тя е достоверно изразява съществуващото положение“. Когато за една година електроенергията е поскъпнала над 13%, а в статистиката се отчита, че е под 3%, възможно ли е това? Всеки един човек има представа за ценовите нива в България и тяхната динамика. Защо не попитат „Колко, според вас е реалната инфлация?“, каза Стоилов.
Конституционният съдия коментира, че след като тези въпроси не се поставят, повдигат други въпроси. Според него президентът Румен Радев има потенциал на създаде политически проект, но въпросът е какво би последвало.