След кризата в Сеута има ли риск от подобен пробив и по българската граница?

Вътрешните министри на Европейския съюз се събират днес на извънредна видеоконферентна среща заради безпрецедентния мигрантски пробив в испанския анклав Сеута. След като между 60 и 70 хиляди души щурмуваха границата за броени дни, в Европа се засилват опасенията дали става дума за спонтанна мигрантска вълна или за координирана хибридна атака, коментира бТВ.

Според експерта от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов случилото се е резултат от съвпадението на множество фактори, а не от една единствена причина.

По думите на Безлов Испания вече се разминава с политическата посока на повечето европейски държави.

„Испания доста се различава от общата вълна на завой надясно в Западна Европа. Педро Санчес има доста отворена политика. Има идеология, че Испания трябва да приема мигранти, за да поддържа икономиката си. Това е една от основните опорни точки на лявото правителство“, обясни той.

Според него именно тази политика е превърнала Испания в обект на критики.

„Отдавна Санчес се превърна в проблем за Европа. Видяхте и бързата, остра реакция на Италия и Дания. Европа отдавна тръгна надясно и към затваряне на границите си“, посочи Безлов.

По думите му има множество хипотези за кризата, като посочи, че анализите показват много съвпадения на различни фактори. Той обърна внимание и на мащаба на кризата.

„Видяхме между 60 и 70 хиляди души да се струпат в един анклав с население около 83–85 хиляди души“, каза експертът.

По думите на Безлов сред причините са както решението на испанското правителство да регистрира голям брой нелегално работещи мигранти, така и решение на Върховния съд на Испания.

„Прогнозата беше за около 500 хиляди души, а се оказа, че почти 1,2 милиона са подали заявления“, посочи той, като според него това е изпратило силен сигнал към хората, които искат да достигнат Испания.

„Десните казват: "По този начин правите поредната амнистия и създавате усещането, че в Испания всеки може да се легализира“, каза той.

Допълнителен фактор е решението на Върховния съд.

„Ако влезете по море, не могат да ви върнат. Именно затова видяхме хора, които използват пояси и лодки, за да преминат през водата“, обясни Безлов.

Относно въпроса дали подобен натиск може да се прехвърли към външните граници на Шенген, включително към България, Безлов обясни, че според него непосредственият риск за България не е масов пробив през границата, а възможността други европейски държави да започнат да връщат регистрирани у нас мигранти.

„Нашият голям риск е, че тези хора могат да започнат да ни ги връщат“, предупреди той, като припомни, че именно това е било едно от основните опасения при преговорите за присъединяването на България към Шенген.

„За радост нямаме някакво масирано връщане. Но това е рискът за нас“, каза той.

По думите му в момента миграционният натиск върху България е значително по-нисък.

„Има много рязък спад на мигрантската вълна. До момента са някъде около 1300 души. Сравнете 18 хиляди с 1300. От тях, някъде около 700 са върнати“, посочи Безлов.

Експертът припомни, че България вече е преживявала подобен натиск.

„Имахме такъв проблем през 2015–2016 година, когато Турция се опита да води подобна политика на натиск. Тогава имаше тази идея, че може да почнат да пускат мигранти. За радост, ние с Турция имаме доста добро сътрудничество, което много се подобри последните 2-3 години, може да се каже, че Турция радикално промени политиката си на износ на мигранти, каквато имаше при първата вълна“, обясни той.

По думите му причината е вътрешнополитическата ситуация в Турция.

„Ердоган почти загуби изборите именно заради това, че в Турция имаше около 10 милиона мигранти. Основната критика на опозицията беше именно това заливане на страната с мигранти“, посочи Безлов.

Според експерта европейските държави вече предприемат конкретни мерки.

„Големият проблем на Европейския съюз е, че няма как да изведе тези хора, които пребивават незаконно, защото страните, от които идват, трябва да ги приемат обратно. Един от най-бруталните методи, които могат да се въведат е да се създадат центрове в трети държави, за които да се плаща“, подчерта Безлов.

Според експерта миграционната политика на Европейския съюз навлиза в нов етап.

„Европа силно се придвижи надясно именно заради всички тези социални проблеми“, каза той.

„Очакваше се влошаващата се демография на Европа да бъде компенсирана с внос на хора. Но се оказа, че разходите за тях са по-големи, отколкото приносът им към брутния вътрешен продукт. Това се оказа един много тежък идеологически сблъсък. Виждате и резултатите от изборите – десните партии масово печелят в Европейския съюз“, заяви Безлов.