Закон за фалитите на граждани да бъде гласуван в рамките на настоящето правителство, твърдо са решили депутатите от ГЕРБ. Конкретни текстове все още няма, но се работи по идейния вариант, заяви за "Стандарт" народният представител Емил Радев - един от инициаторите за новия закон. Вече се обмислят мерките, които да залегнат в бъдещия проект, поясни Радев. Идеята на новия закон е задлъжнелият гражданин да може да обяви фалит по примера на фирмите и така да може да съхрани личното си движимо имущество, а в някои държави законодателството предвижда това да важи и за недвижимостите. При обявяване на фалит на гражданин част от имуществото му ще се взима от кредиторите, но след това останалите му дългове ще се изчистват и след няколко години той ще може спокойно да продължи живота си. Сега човек може да бъде длъжник цял живот и дори борчовете му се наследяват от роднините. България и Румъния са единствените страни от ЕС, в които все още няма подобна процедура за фалит на физически лица, обяви Емил Радев. Според него внимателно трябва да се прецизират текстовете, предпазващи от умишлени фалити, както и тези, които облекчават работата на частните съдебни изпълнители.
Един такъв проект за закон трябва да се подложи на широка дискусия, защото крие рискове, каза банковият адвокат Янчо Трончев. По сегашното законодателство длъжникът отговаря с цялото си имущество. Което означава, че ако не си връща кредита, банката може да му вземе абсолютно всичко. В законите за фалити на граждани обаче обикновено се регламентира до каква степен имуществото на длъжника подлежи на конфискация. Има страни, в които къщата на длъжника не може да се вземе, ако е единствена и семейството остава на улицата. Целта е да се възпрепятства кредиторът и да се съхрани длъжникът. Ако се приеме такъв закон, много е важно да се уточни моментът, от който той ще се прилага - дали за всички договори, сключени след обнародването на закона в Държавен вестник, или и за действащите заеми, които са сключени преди приемането на норматива, обясни Трончев. Ако се приеме вариантът със задна дата, това трябва да се запише изрично и ясно в текста, коментира адвокатът. Приемането на такъв закон предполага последваща промяна и в текстовете на много други документи - Закона за кредитните институции например.