През последните години сме свидетели на плавен, но стабилен ръст на цените на жилища. За последните 12 месеца обаче се наблюдава съществено увеличение и при ипотечните заеми. През февруари то е било 8.5% на годишна база, а през март е 9.1%, сочат данните на БНБ. Обемът вече им е 9.7 млрд. лв. Напълно възможно е в началото на второто тримесечие ръстът да се окаже двуцифрен процент. Основните причини българинът да взема ипотечни кредити, с темповете близки допреди кризата, са ниските лихвени проценти, които са около 3%, поскъпването на жилищата, нарастващата конкуренция в сектора.
Банките, от своя страна, се надпреварват в привличането на повече клиенти, като основният инструмент за това е лихвеният процент. Управителят на БНБ Димитър Радев предупреди, че „периодите на кредитна експанзия са и периоди на натрупване на потенциал за бъдеща реализация на кредитен риск и поява на нови активи с проблемно качество”.
Понижаването на стандартите при кредитирането несъмнено е предпоставка за натрупване на лоши кредити в бъдеще, предупреждават финансисти, макар лошите и преструктурирани кредити към днешна дата на годишна база запазват общата тенденция на намаление. Към края на март 2018 г. обемът им е 6.5 млрд. лв., като понижението е 13.8% спрямо март 2017 г. Не такава обаче е картината от началото на текущата година. Три поредни месеца лошите и преструктурирани заеми при жилищните портфейли нарастват на месечна база, като към края на март обемът им е почти 1.4 млрд. лв.