Празните жилища да се облагат с по-висок данък и по този начин да бъдат накарани собствениците им да ги изкарат на легалния пазар за даване под наем. Това е една от идеите, залегнали в новата Националната стратегия за жилищната политика, която ще бъде пусната за публично обсъждане.
Според зам.-министъра на МРРБ Малина Крумова по този начин ще се коригират дисбалансите на пазара на имоти, довели до наличието на 1,2 млн. незаети имоти, като в същото време много от българските граждани живеят в пренаселени жилища
В тази връзка тя припомни и липсата на социални жилища. По думите й в стратегията се предлага да се търсят мерки за решаване на тези проблеми, включително и данъчни.
„Факторите, определящи този дисбаланс са много неща. От една страна, и това, че голяма част от жилищата в България са частни, което не позволява да се провежда публична политика за привличане на млади хора с по-ниски цени на жилищата или други по-благоприятни условия. Освен това има неразвит наемен пазар, като едновременно с това част от имотите се дават под наем нелегално, включително и през различни интернет платформи.
Малина Крумова допълни пред „Монитор”, че документът ще с хоризонт поне до 2050 г. и една от целите му ще е обновяването на жилищния фонд.
„Другият акцент е намирането или създаването отново на техническата документация на имотите“, обясни тя. По думите й немалка част от проблемите се коренят именно в липсата на такава документация и не е ясно какви мерки трябват за поддръжка на сградите. Зам.-министърът смята още, че събраната информация ще помогне и за подготовката на детайлен анализ на състоянието на жилищния фонд у нас и по-точно пресмятане на необходимите инвестиции за обновяването му.
„За 44 000 сгради е необходимо обновяване, но до момента са отделени средства за 2000“, уточни тя. Според нея засега не се знае от следващия програмен период какъв ще е ресурсът от ЕС за саниране на жилища. Тя подчерта необходимостта от диверсификация на финансирането на обновяването, като субсидията ще бъде намалена и само за социално слабите ще остане 100%.
По време на форума за енергийна ефективност проведен в четвъртък в София стана ясно още, че в други страни членки на ЕС акцентират на финансовите инструменти. В Латвия например държавната субсидията не надвишава 50%, а банките, отпускащи заеми на домакинствата, за да платят своя дял в проекти за обновяване на кооперациите, следят изкъсо качеството на изпълнение.