От началото на годината Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ участва в разследването на серия инциденти на работното място, причините за които са идентични и най-общо са свързани с пренебрегване на правилата за безопасност, неосъществен ефективен контрол или недооценяване на рисковете на конкретните работни места, съобщава Trafficnews.bg. Според направените анализи в голямата си част тези инциденти са били напълно предотвратими.
Предвид постоянните усилия на ИА ГИТ за повишаване информираността на работодателите и работещите за техните права и задължения с цел превенция на трудовия травматизъм, се подготвят и ще бъдат разпространени серия информации, насочени към типичните причини за тежките трудови злополуки в отделни сфери на трудовата дейност.
Повтарящи се причини за инциденти при строително-монтажни работи
Статистиката за трудовите злополуки, показва, че сектор „Строителство“ е един от най-рисковите за инциденти на работното място, водещи до смърт или инвалидност. По-тревожен е фактът, че има повторяемост не само на причините за тези злополуки, но и на действията, респективно бездействията, на работещите и длъжностните лица, довели до тях.
С известни отклонения на относителната им тежест през годините основните причини за тежките злополуки в строителството се степенуват по следния начин:
- Падане от височина – причина за 40% - 50% от всички тежки злополуки в сектора;
- Притискане, премазване, прегазване от тежка строителна механизация – между 10% и 20%;
- Затрупване от земни маси – между 10% и 20%. Когато се разглежда тази причина следва да се отчита обстоятелството, че като времетраене при повечето строежи земните и изкопни работи са сравнително кратки, поради което те, независимо от по-ниския относителен дял в разглежданата статистика, също следва да се отнесат към едни и най-рисковите.
- Удар от електрически ток – отново между 10% и 20 %
Почти всички злополуки по причина падането от височина – безспорния лидер в класацията, са свързани с извършване на работи при необезопасени работни места, или подходите към тях – етажни плочи, асансьорни шахти, технологични отвори, стълбищни площадки и рамене, работни площадки на скелета. Общото при тях е липсата на колективни средства за защита – най-често липсват ограждения, които да са достатъчно високи и да са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце. Често не се използват и лични средства за защита, в случая колани. Тревожно е и обстоятелството, че немалка част от злополуките по тази причина са възникнали при работа на относително малка височина и обикновено с кратка продължителност. Няколко примери в потвърждение на горното:
- Работник пада от височина около 2 метра при преминаване по талпа над изкоп за основите на новострояща се сграда, в случая не е осигурен безопасен подход – достатъчно широк и със защитни перила;
- При декофриране на кофражни платна, без работникът да е обезопасен срещу падане от височина с лични предпазни средства (предпазен колан/сбруя), той пада от височина около 4 метра;
- При извършване на довършителни работи от площадка на подвижно скеле пада от височина около 3 метра, тъй като скелето не е обезопасено.
Всяка от тези злополуки е довела до смърт.
Подобна повтаряемост има и при злополуките, причинени от затрупване от земни маси. При тях основната причина е извършване на работи в изкопи, които не са обезопасени чрез укрепване на стените, или чрез подходящ ъгъл на откоса. И отново злополуките най-често са при дейности, които се извършват за много кратък период от време - „за един миг”. Това често е причина да се пренебрегват правилата за безопасност, тъй като времето за обезопасяване може да е по-дълго от времето за извършване на работата. Пример: Работник бива затрупан, след като слиза в изкоп след премахване на крепежа, за да почисти за „няколко секунди” мястото на съединяване на две положени тръби от паднала при отстраняването на крепежа пръст. И не излиза.