Бизнес-център или музей ще бъде изграден до Руската църква

Проблемът с реституирания терен до руската православна църква “Св. Николай Чудотворец” на бул. “Руски” набира нова сила, след като през лятото беше обявен конкурс за стоеж на сграда на мястото на градинката. Срокът за подаването на идейните проекти изтече на 10 октомври. Около

двайсет са предложенията
които ще разглежда техническата комисия. Тя трябва да обяви своето решение през втората половина на ноември. В момента върху представените идейни проекти работи техническа комисия, поясни арх. Борислав Борисов, председател на Съюза на урбанистите в България и общински съветник. Конкурсът е обявен от Столична община и е съгласуван с дирекция “Архитектура и градоустройство”, Съюза на архитектите и собственика на имота - израелската фирма.
Това, което е дадено като програма се вписва в издадената виза през 2000 г. от главният архитект на София, която съответства с одобрения частичен план. Ако съответства на действащия план, тя е валидна и днес и не се нуждае от презаверка. Подробният устройствен план не е променян, в случая това е частичният план, който третира тази част от квартала.
Деликатният момент се състои в това, че на практика, проведените до този момент дебати по повод изграждането на постройка в градинката до Руската църква, различните форуми, които бяха организирани за осъществяване на този обществен диалог, доведоха до обобщеното заключение, че голяма част от

софиянци желаят запазването
на зелената площ под една или друга форма, смята арх. Борисов. Болшинството столичани, независимо, че там има реституция, че има частна собственост, гледат на тази зелена площ като на общоградска, като на собствена, тъй като тя и зрително и функционално в момента се усвоява от хората. Това в контекста на общото настроение и тенденция на столичани, все повече да се борят за запазване на зелените площи в града, доведе до едно без съмнение преобладаващо мнение, че е желателно все пак да се запази тази зона и да се озелени допълнително.
На фона на тази ситуация от тези три фактора - Столична община, Съюз на архитектите, собственик, се отиде към организиране на национален конкурс. Неговата цел е да се потърси решение от специалисти по този парлив за всички ни въпрос и да се приеме най-доброто решение, което в максимална степен да задоволи страните-участнички.
Другият нюанс е, че при един конкурс е възможно да се потърсят компромисни решения, като под тях се разбира, решения, които малко или повече да дават по-добра частична форма на запазване на градинката. Според арх. Борисов могат да се потърсят решения, при които сградата да бъде изтеглена на север и южния фронт да бъде освободен с цел осигуряване на

визуална връзкас Руската църква
Военния клуб, т.е. повече въздух откъм бул. “Руски”.
Твърде възможно е в един такъв конкурс да възникнат функционали решения, които да се различават, независимо спазвайки или не програмата, но да се различават от функциите бизнес-център, като например музей. Първоначално собствениците желаеха да бъде сграда, обслужваща бизнеса в София, но те виждат, че думата “бизнес-център” още повече дразни хората. Появата изведнъж на комерсиална сграда в тази част на София ще наруши съществуващата в момента хармония. Това е разковничето на проблема.
В този многогодишен спор могат да бъдат очертани

два аспекта
Първият е изобщо дали да се строи и тази позиция има вече нюанс. Ако все пак се строи - къде да се строи и какъв да бъде обемът на въпросната сграда. Вторият аспект - какво да се строи. Това, което ще се построи ще бъде ли един частен, затворен по функциите си обект или достъпен публичен по характера си на експлоатация обект.
В света има художествени галерии, които са частни, но са достъпни и изглеждат като държавни. Като пример може да бъде посочен музеят Гугенхайм, който е частен, а има световна слава. Аз не мога да преценя доколко един музей е печелившо начинание, каза арх. Борисов. Това е относително, тъй като ако се води държавна политика, при която да се поощряват музеите, те могат да се превърна в печеливши. Музеите не трябва да бъдат “сухи” места, където само се разглеждат картини и предмети на изкуството, може да се превърнат в действени, образователни центрове.
Ако до преди две години идеята беше да се възстанови някогашното писателско кафене, което е било на два етажа, то днес предложенията са

сградата да бъде на четири надземни етажа
Може би ако този проблем се протака още две години, височината ще се увеличи на шест етажа и тогава ще се получи като бизнес центъра в Градската градина, който “запуши” Градската галерия и на фона на новопостроената сграда изглежда като съборетина. По отношение на подземните етажи идеята е те да бъдат два.
По какви критерии ще бъдат избрани най-добрите проекти е въпрос на журито. Според арх. Борисов са възможни няколко варианта. Единият е комисията да определи само един победител. Може да не излъчи такъв, а е възможен и сценарият, при който да се премине към двуетапно решение - да се изберат няколко идейни проекта, към които да има допълнително изясняване от страна на журито и някои от въпросите на заданието, да се състезават в още един тур.
Новото, което се наблюдава в поведението на собствениците, фирмата “Абротеа интернешънъл”, (дъщерна на “Аштром”-Израел) е, че по един или друг начин тя се допитва до български експерти, архитекти. Така самите частници се борят за обществено признание. Те не могат против волята на всички софиянци, натрапничаво да лансират своят замисъл, е мнението на общинския съветник. Второто, което те най-вероятно не само като богати, но и разсъдливи хора е, че желаят да подберат нещо по-добро като проект и реализация, тъй като показаното преди две години не беше добре възприето от професионалистите.
До момента никой не е възпрепятствал процеса, освен общественото мнение. Ако приемем, че израелците, които стоят зад тази инициатива са разумни хора, те не биха тръгнали да рискуват изцяло своя имидж и да си създават изключително много неприятности, още повече след провала на “Балкан”, смята арх. Борисов. Аз допускам, че те много сериозно обмислят въпроса за своето реноме и своята реализация в София. Ако те успеят да убедят обществеността и професионалистите, че града има полза на това място да се построи нещо, то вероятността да се реализира е голяма.
Реално

никой не е спрял частниците
да проектират и да строят без конкурс. И в това няма нищо учудващо, защото самата процедура, по обявяване на застрояване на един терен е меко казано “порочна”. Тя се обявява в държавен вестник. Ако съседът в 14-дневен срок не възрази пред съда, смята се, че той е съгласен. През 2000 г. настоятелството на Руската църква реагира остро и се обяви против строеж в градинката до нея. Един от доводите беше, че стените на черквата са се напукали и при строителните работи, съществува реална опасност да се наруши целостта на постройката, която тъкмо беше реставрирана със средства от Русия. Собствениците на сградата на бившето руско посолство - съсед на имота, също са пропуснали срока за обжалване. През 2001 г. на среща между московския кмет Юрий Лужков и кмета на София Стефан Софиянски, осъществиха бартер и на Москва си върна сградата. Руската държава, в лицето на тогавашният си посланик Владимир Титов, също изрази безпокойство. Според него строежът на бизнес-центърът, не само ще нанесе непоправими вреди на храма, но ще наруши архитектурният и исторически ландшафт на София.

ЕКИП НА В. “СОФИЙСКИ ИМОТИ”