Средностатистическият грък трябва да спестява между 12 и 14 години, ако иска да си купи жилище с площ от 100 кв.м. От всички държави членки на Европейския съюз Гърция е на първо място по степен на сложност по отношение на покупка на жилище, наред с Ирландия, където са необходими още повече години за спестяване за покупка на собствен дом.
Въпреки че в повечето държави от ЕС въпросният период не надвишава 8 години, въпросът за трудността при получаване на жилище за домакинствата предизвиква безпокойство сред финансовите министри и влезе в дневния ред на Съюза. В момента се търси общоевропейско решение.
Гърция също има едно от най-високите нива на собственост върху жилища - около 70%. По-високи нива, над 80%, имат страните от бившия източен блок (Полша, Хърватия, Румъния, България, Словакия, Унгария и др.). Това обаче не означава, че домакинствата задоволяват жилищните си нужди. Това е видно и от факта, че докато цените на пазара на недвижими имоти достигат небесата, строителната активност е скочила с 45% през 2021 г., като новото строителство ще продължи да се развива през 2022 г.
За да паднат цените на жилищата в Гърция в краткосрочен план (в следващите 3-4 години), правителството смята, че предлагането на недвижими имоти трябва да се увеличи. За да се случи това, ще бъдат предприети инициативи на всички нива, включително развитие на публични недвижими имоти, насърчаване на ремонти и предлагане на градска земя в бъдеще. Според властите, има поне пет вида неизползвани недвижими имоти в Гърция, които много скоро биха могли да увеличат предлагането:
1. Изоставени поради кризата имоти, жилищни сгради и цели квартали, в градските центрове и в регионите.
2. Вили в затворени комплекси, за които брокерите казват, че „принадлежат на различна епоха и различен стандарт на живот, но остават изоставени и западащи“.
3. Повече от 100 000 свободни имота не са изброени за продажба и не се предлагат на търг. Те съставляват основната част от конфискуваното имущество за неплащане на данъци.
4. Хиляди обекти неизползвана собственост на държавата, организации и институции.
5. Нови сгради, които вече се строят, въпреки че от поне две десетилетия не е имало ново пространствено и градоустройствено планиране, включване или разширяване на градоустройствените планове.