Модерният начин на строителство влияе върху архитектурата

Архитектурата винаги се опитва да бъде адекватна на процесите, които протичат в света. От малките къщи и големите замъци на миналото, днес стигаме до многофункционални и модерни жилища., В съвременната архитектура все повече се използва металът като строителен материалАко преди време е било възможно повече хора да живеят в къщи, то днес тази тенденция е силно ограничена от факта, че населението непрекъснато нараства. Сега целта като че ли е на минимално застроена площ да живеят комфортно максимален брой хора. От друга страна модерните технологии и бързите комуникации превръщат света в едно голямо "село". Всичко това е част от процеса на глобализация. Какво представлява тя и как влияе на архитектурните процеси? На този въпрос се опитаха да отговорят архитекти от цял свят на форума "Интерарх`2003", който се проведе в София.
Уповавайки се на принципа на диалога и на толерантността, може да намерим начини за съвместно съществуване между надигащата се глобална култура и локалните култури на отделните народи и региони, смята проф. Александър Кудрявцев ректор на Московския архитектурен институт. Създаването на глобални системи във всяка област на човешката дейност трябва да се придружава от използване на традиционните начини на съществуване, смята той. В архитектурата това изискване е много важно.
Глобалната цивилизация отдавна влияе върху архитектурните моди. През XVIII в. имаше различен от днес начин на вдъхновяване и създаване на една универсална култура на строителство. Тогава са се налагали класическите форми. Смяната на господстващите тенденции е основният двигател за еволюцията на архитектурата в течение на векове, е мнението на проф. Кудрявцев. Трябва да признаем, че историцизмът се е изчерпал до края на XX в. и в днешни дни представлява нещо като декорация.
Днес строителството по етнографски или по модерен начин изглежда изкуствено. За нещастие печелят модерните тенденции, защото те се налагат от
новите методи на строителство
Самата среда ни налага да преосмислим нещата. Не трябва да се отказваме от историята и традицията, защото в противен случай ще се стигне до непоправими вреди.
Човешката култура трябва да съхрани всички различни, постепенно събирани ценности в историята си. Принудени сме да приемем новите информационни технологии, които създават интересни пространства, една нова култура и среда на мислене, която надхвърля границите. Но единният информационен език същевременно не трябва да подтиска други форми на диалога, преноса на знания, както и преноса на ценностите и морала, смята ректорът на Московския архитектурен институт.
Важна роля заема и борбата между Изтока и Запада. Днес е пренебрегнат фактът, че тя е една от движещите сили на историята, които са не само деструктивни, но и продуктивни. Във всеки случай едно нещо е ясно - тази борба през ХХ в. противодействаше на бързата глобализация. В резултат на това чертите на Изтока и Запада бяха запазени. Границата между тях беше заличена донякъде след падането на "желязната завеса".
Днес световните тенденции не представляват една глобална догма, която трябва сляпо да се следва или безкритично да се възприема от всички архитекти.
През последните десетилетия се наблюдава едно объркване на постмодерните архитектурни решения, смятат някои световни архитекти, което води до възникването на неорегионализъм. Тази тенденция особено ярко е изразена в Близкия Изток и Индия. Но какво е положението при нас, на Балканите? Отговор донякъде се опита да намери арх. Михаил Токарев от Македония. Като пример той изплозва ситуацията в собствената му държава.
В традиционните балкански къщи в западната част на съседката ни преди дълго време хората са използвали архитектурни форми, които много наподобяват тези на съвременната архитектура. Националните архитекти или занаятчии просто са изучавали и прилагали на практика принципите на Вертрови за ред, общество, функция, природни особености и красота. Всъщност националните архитекти, дори без да го осъзнават, са прилагали на практика дефиницията на Алберти, че красотата представлява определено съотношение на всички тези части, така че нищо не може да се добави или отнеме, без да се накърни самата красота.
Кои са съвременните дилеми?
Пътувайки през миналите епохи, осъзнаваме, че постмодерната архитектура от края на 80-те години на XX в. е определено завръщане към болезнения конфликт на стилове. Болезността се изразява във факта, че класическият модернизъм от края на миналия век има спираловидно движение.
На прага на третото хилядолетие архитектурата особено европейските движения развити в различни посоки, способстват за хармонично възприятие. Европейците се гордеят с разнообразието си, което е налично в едно относително малко пространство. Въпреки това политическите аспирации на ЕС предизвикват асимилация като част от общия процес на глобализация.
Архитектите от по-младите поколения, които вече са неизменна част от информационното общество, донякъде са успели да се преборят със съвременното състояние на нещата. Вероятно хората, които живеят в началото на новото хилядолетие, имат честта или мъчението да преминат през този преходен период, когато архитектурата на индустриалното общество отстъпва пред влиянието на архитектурата на информационното общество, допълни арх. Токарев.
Възниква въпросът може ли изобщо да дискутираме за присъствие на миналото в тази нова архитектура? Може да се каже, че на прага на новото хилядолетие има толкова архитектурни решения, колкото са и историческите места.
Големите промени
могат да се очакват по отношение на самото определяне какво е качество на архитектурата. Става ясно, че една от основните слабости на класическия ортодоксален модернизъм е липсата на всякаква връзка с регионалните архитектурни ценности. Така великите майстори от средата на XX в. положиха видими усилия, за да установят отново тази много важна връзка.
Последователите им на прага на новото хилядолетие изглеждат решени да запълнят тази празнота на качествено ново ниво. Тяхната цел е да се доближат максимално до непреходните стойности на архитектурата.
Съвременните класици на архитектурата се обединиха около становището, че глобализацията има както положително, така и отрицателно влияе върху архитектурата. Балансът може да бъде намерен, въпреки динамично променящата се ситуация в световен мащаб.
Милена БОГДАНОВА
simidchieva@sof.bg