Нежеланието на хората да купуват жилище с ипотечен кредит не е в резултат само на икономическата криза и несигурността в доходите. Най-голяма вина за това имат самите банки, които в договорите за отпускане на жилищен заем поставят такива условия, че кредитополучателят е този, който носи целия риск. Това доведе до липса на доверие в търговските банки и масов отказ от вземането на кредит.
Условията в договора за ипотечен заем са такива, че кредитополучателят по-скоро е в ролята на роб, но не и на клиент, който трябва да бъде ухажван. В договора не са посочени клаузи, които да защитят кредитополучателя при евентуална загуба на работа, при спад на цената на ипотекирания имот. Напротив – банката изисква от клиента си допълнително обезпечение в случай, че последният иска предсрочно да погаси заема. Друг голям проблем е, че от договора не става ясно каква ще е лихвата след 10-15-20 години и от кредитополучателят се очаква единствено и само да се съгласява с промените на лихвите, които в повечето случаи са със знак „+”.
Цялото това отношение на банките доведе до липса на доверие към тях, а оттам и до масов отказ от вземането на ипотечни заеми. Всичко това ще доведе буквално до замразяване на пазара на недвижими имоти и то за дълги години напред. Поглеждайки в перспектива от цялата ситуация най-губещи ще бъдат именно финансовите институции.
Примамливите телевизионни реклами на банките накара много хора да купят имот с кредит. Клипът за ипотечен продукт на тази банка много ясно визуализира отношението на финансовите институции към клиентите след вземане на кредита – пълна липса на чуваемост.
Днес обаче реално банките разполагат с много имоти, които няма на кого да продадат, защото никой не иска да вземе кредит от тях. Така се получава един омагьосан кръг, от които може да се излезе единствено ако банките коренно променят поведението си към клиентите.