Сашо Дончев: Транспортът в България трябва да се газифицира

, Сашо Дончев -изпълнителен директор на "Овергаз Инк."
Г-н Дончев, колко са битовите потребители на газ?
- Имаме над 3000 абоната, но тяхната бройка всяка седмица се увеличава с 250-300. "Овергаз" притежава 28 лиценза за газоразпределение в 39 общини и има 800 километра изградена газопроводна мрежа.


Ще увеличите ли цената на газа за крайните потребители?
- Не. Поскъпването на природния газ на едро заради увеличението на цените на петрола няма да се отрази на нашите цени.


Имате ли забележки към новата наредба за образуване цените на природния газ, която предстои да бъде приета от Министерски съвет?
- В досегашната методика не можехме да предлагаме различни продукти на пазара. Ако кажеш, че всеки ден от годината ще ползваш по 10 кубика газ, да можеш да ги получиш на определена ниска цена, защото си гарантиран доставчик. Има и договори, които предвиждат прекъсваеми доставки - т.е. искаш всеки ден между 2 и 4 часа еди какви си количества. Може да се поиска газ само през зимата или само през лятото. И цените ще бъдат различни. Новата методика дава възможности за ползване на различни тарифи.


Защо толкова бавно навлиза природният газ /метанът/ като гориво в автомобилите у нас? В Италия има над 2 милиона автомобили, които се движат с метан.
- За съжаление много сме в началото. Европейският съюз има програма "Син коридор". Тя е от Москва до Хамбург и от Москва до Осло и от Беларус и от Украйна за Италия. В нея се предвижда в рамките на публично-частното партньорство да се реализира в максимална степен газификацията на транспорта в тези коридори. Само ядреното, водородното гориво биха били по-чисти от метана в днешно време. Така че има бизнес в това. Общественият транспорт в България е на много ниско ниво на услугата. Съчетаването на идеята за смяна на горивната база с подобряване на услугата е широко поле за работа.


Но няма достатъчна мрежа от станции за природен газ.
- Ако газовите станции са проблемът, ние ще ги направим. Но ги няма потребителите, тези, които искат да зареждат в газовите станции метан.


Като направите газостанциите, ще се появят и потребителите.
- Това не може да стане без публично частно партньорство. В България то се разбира като "ти на мене, аз на тебе". Далавери някакви. Няма общество, в което реално да се решават проблемите на хората.


Дайте пример.
- Да вземем газификацията на транспорта. Държавата, публичната администрация има своя задача. Трябва да създаде нормативна база, да формира програмите. Но хубави закони, не закон за мен, за теб и за някой друг, а закон за обществото.
Ние имаме чудесна природа - акцентираме върху развитието на екотуризма. Имаме приоритети в селското стопанство - искаме да произвеждаме екологична продукция. Искаме да идват да купуват и да си строят къщи в нашите земи богаташи от Европа, защото е хубаво, чисто. А един от най-големите замърсители в България е транспортът. Какво може да се направи? Отговорът е - да се газифицира транспортът. Държавата да каже - аз заставам зад този проект, ще инвестирам с 10-15%, търся си партньори, както прави ЕБВР. И ще се намерят предприемачи.
Тогава няма да е безразлична публичната администрация към проблемите на този проект. Това е публично-частно партньорство. Такива закони има в Америка, в Италия, в Холандия. Например в Америка половината коли, които си купува дадена фирма, задължително трябва да са на природен газ. И затова получават данъчни облекчения.
Например щеше ли да се получи такова закъснение в битовата газификация на страната, ако бяхме формулирали необходимостта от газификацията, интереса на обществото и мястото на администрацията в този процес.


Ще се съгласят ли производителите на природен газ, например "Газпром", да се извадят петролните продукти от формулата за цената на природния газ, както иска Европа?
- Аз мисля, че точно производителите са заинтересовани. Защото производителите на газ и производителите на петрол невинаги са едни и същи. Особено не са едни и същи с търговците, което в условията на либерализиран пазар е много важно. Така че според мен производителите имат интерес.


Ще се включите ли в строителството на газопровода "Набуко" от Иран през Турция и България за Европа?
- Нека най-напред тръгне този проект. От една страна, като българин смятам, че доставките на газ в България се нуждаят от диверсифициране /разнообразяване, б.ред/. Това осигурява надеждността на газоснабдяването и е необходимо на страната. В оценката за реализацията на "Набуко" съм по-скептичен.


Защо?
- Не защото Европа не би приветствала някакви допълнителни количества природен газ, но в списъка на компаниите, ангажирани с този проект, ги няма действително големите газови компании на Европа. А техен е пазарът. Говорим за многомилиардни инвестиции. Това не става без участието на големи компании. Няма да стане без РУР-газ, без Бритиш газ, които вече са нетен вносител, няма да стане без Газ дьо Франс...


Защо ги няма в списъка на инициаторите на проекта?
- Не проявяват интерес. Аз представих информацията за проекта "Набуко" в Европейския Делови Конгрес, където членуват всички големи газови компании в света. Никой не прояви интерес.


Газопроводът "Набуко" не е ли алтернатива на сегашните трасета.
- Защо да е алтернатива. Расте пазарът. Ако аз мога, предоставям на този пазар 100 единици, а там има вече потребност от 120-130 единици, ще трябва да увелича своята транспортна система. А може да не ми е изгодно. Непрекъснато се говори за ирански газ. А знаете ли кои са производителите на газ в Иран - "Газпром" и "Тотал". А не е ли по-изгодно на "Газпром", вместо да внася газ през България за Турция, да използва иранския газ, а освободените 15 млрд. метра, които сега се транспортират през нашата територия, да се пренасочат за Европа.


Има ли бъдеще търговията с редуцирани емисии на вредни газове? Вашият проект за газификацията на София участва в четвъртия търг на Холандското правителство за редуцирани емисии.
- С изпълнението на проекта ще се намалят с над 700 000 тона емисиите над столицата. Планираме, ако спечелим търга, да продадем 500 000 т. от тях на холандците. Това, което все още възпира бързото развитие на този пазар, е отказът на САЩ и Русия да подпишат протокола от Киото и да се включат. Все още търговията се прави за сметка на бюджетни пари по правителствена програма - нашите очаквания са към началото на 2007, 2008 г. търговията с редуцирани емисии да стане междуфирмена търговия.


Как ще стане това?
- Всяка държава е поела определени ангажименти да намали вредните емисии над собствената си територия. А държавите и политиците нямат инструменти да правят тези неща. Те възлагат изпълнението на този си ангажимент на своите икономически структури. Структурите от чисто бизнес гледна точка започват да анализират - по-лесно ми е да направя инвестиции в посока пречистване на въздуха, водата и т.н. или да си купя отнякъде нечисти емисии. Това е философията на тази търговия. Днешните разчети сочат, че за да се намали 1 тон вредни емисии в ЕС са нужни инвестиции от порядъка на 220-250 евро , а цените на 1 тон вредни емисии се продава под 10 евро в момента. Защото няма търговия, няма търсене. Когато се появи търсене, тези цени ще скочат.
Уверявам ви, че това е много хубав бизнес. Много хора в България го знаят. Хубаво е, че ние го направихме първи.04 г.