На 28 февруари 1907 г. във Велико Търново се ражда Емилиян Станев (псевдоним на Никола Стоянов Станев) - един от най-значимите български писатели на XX век, майстор на психологическата проза, анималистичния разказ и философско-историческия роман.
Детството му преминава в Търново и Елена. Силно повлиян е от баща си, който го води на лов и го учи да познава и уважава природата.
Учи живопис в София при проф. Цено Тодоров, а по-късно финанси и кредит в Свободния университет.
Работи като чиновник и управител на ловно стопанство, преди да се отдаде изцяло на литературата.
Станев е известен със способността си да преплита съдбата на човека с пулса на природата и историята.
Автор е на класически разкази за животни, в които те не са просто герои, а огледало на първичните инстинкти и жизнената сила. Известни заглавия са „Вълчи нощи“, „Чернишка“ и „Когато скрежът се топи“.
Сред най-популярните му повести и романи са:
„Крадецът на праскови“ (1948) - една от най-емблематичните му творби – трагична любовна история на фона на Първата световна война, успешно екранизирана.
„Иван Кондарев“: Мащабен епичен роман, върху който работи 14 години.
„Антихрист“: Философско-исторически шедьовър, изследващ духа на средновековна България и вечните въпроси за вярата и безверието.
За деца: Любимият на поколения „През води и гори“, „Лакомото мече“ и „Повест за една гора“.
Умира на 15 март 1979 г. в София.