Завърши реставрацията на късноантичната римска и средновековна българска крепост Пауталия – Велбъжд, разположена на хълма Хисарлъка край Кюстендил, съобщиха от националния исторически музей. Крепостта има богата история. Като всяка градска структура в българските земи, възникнала край топли минерални извори, тя ражда голям град, разрастващ се и извън крепостните стени.
Крепостта, заемаща площ от 29 дка, всъщност е само акрополът на града (през средните векове) – замъкът на феодалния управител. Градът носи името на млада хубава римлянка, съпруга на изпратения от Рим управител, която се влюбила в местен тракийски воин – офицер, припомня директорът на НИМ проф. Божидар Димитров.
В Пауталия са се секли през ІІ-ІV век най-красивите т.нар. колониални монети. Рим позволявал на по-богатите градове да секат собствени пари.
Градът запазил важното си положение и в Българската държава през VІІ-ХІV, когато бил и един от десетте й областни центрове. През 1346 г. деспот Деян (деспот – областен управител) и съпругата му Доя изографисали Земенския манастир, като оставили там и образите си. Последният владетел на областта Константин я превърнал в малка независима държава, сключил васален договор с турците и загинал в битката при с. Ровине срещу влашкия воевода Мирчо, заедно с друг турски васал - Крали Марко.
Крепостта е реставрирана със средства по европейската програма „Развитие на регионите”. Автор на проекта е най-големият български архитект в реставрацията - Юлий Фърков.