Да искаш свобода и да си млад – това са двете големи болести в живота. Това заяви Калин Терзийски който представи последната си книга с разкази „Монго и други работи” в столичен клуб.
Писателят чете поезия и проза от младостта си под звуците на виртуозния китарист Светослав Николов-Цвъри, който му партнираше със сола на Джими Хендрикс.
„В началото на 90-те от лекар, който си беше станал скучен на себе си, аз реших да стана поет”, върна лентата назад Терзийски и като психиатър веднага постави диагноза: „Да искаш свобода и да си млад – това са двете големи болести в живота. Човек е млад само веднъж и само тогава му се случват велики неща. Това трае някъде до към 30-те години. Но след 40 човек започва да живее истински, защото започва да прави разлика между искам и трябва. Прави това, което иска, защото трябва.”
Според него, когато говорим за 90-те години по-скоро трябва говорим за 60-те, защото тогава е трябвало да се случват нещата от нашия преход. „Краят на това време беше краят на огромен експеримент за създаване на справедливо общество, който завърши по много несправедлив начин”, беше тъжната му констатация.
Брат му Светослав Терзийски, също и писател, пък прочете своето „Стихотворение за мойто куче Бен”.