Нобеловият лауреат за литература Херта Мюлер извървява дългия път до световното признание от класните стаи в Румъния. Младата тогава учителка не желае да сътрудничи с тайните служби на мрачния комунистически режим на Чаушеску. Това е причината тя да изгуби работата си. Животът в постоянен страх от репресии я кара на избяга в Германия.
Днес 58-годишната Мюлер говори за известната си книга- "Всичко свое нося със себе си", която сега излиза в САЩ под заглавие „Ангел на глада“. Макар от 1987-ма година да живее в Берлин, писателката не спира да се вълнува от безграничната тема за диктатурата и живота под комунистическия ботуш.
Така перото на Мюлер подема историята на 17-годишния Лео Ауберг, саксонски румънец и хомосексуален. Книгата го заварва насред аграрна Румъния през 1945 година, когато съветската Червена армия настъпва към Европа с исторически замах. Новата власт го праща в трудов лагер, където реалността се доближава до низини, които трудно си е представял.
Майката на писателката е преживяла същата злощастна съдба, отредена от драконовския режим на Чаушеску – изпратена е в лагер на Гулаг в СССР.
Мюлер, която е на турне из САЩ, даде интервю за Ройтерс. Книгата е вдъхновена от истинската история на нейния приятел – поетът Оскар Пастиор. Разказите му оказали огромно въздействие върху романистката.
Всеки имаше различен начин да се справи с диктатурата – молитви, надежди, песни, разказва тя. Това, което я вълнува, е как човешката природа се променя, притисната в желязната хватка на диктата. Загубата на хуманност не подминава дори интелектуалци и хора на изкуството, тъй като моралът просто престава да съществува, отстъпвайки изцяло на първичното двуполюсно мислене – добро срещу зло, обяснява Мюлер.
Така тя аргументира факта, че част от интелигенцията, която не бяга зад граница, става съпричастна на режима и неговите престъпления. В книгата й важна част заемат и вещите, които са единствената възможност на човек да запази спомена на себе си в неестественото състояние на несвобода.
Херта Мюлер е родена на 17 август 1953 година в Ницкидорф, Банат, и е с немски етнически произход. Почеркът на Мюлер не може да сбъркан – опозицията на тоталитаризма и разобличаването му няма как да бъде объркано. Есетата й са цензурирани в Румъния, но след това са издадени свободно в Германия. През 2009 година тя получи Нобелова награда за литература. Във витринта си има над 20 награди.