Общинската администрация сложи на гилотината уличните музиканти на Пловдив със скандалната вече наредба за обществения ред, с която кметството обезглави хората, които пият бира на открито. За това алармира електронното издание „Под тепето”.
Управляващите обявиха тотална война и безпрецедентна чистка на уличните артисти със старт на наказателна акция срещу тях. Сaмо за няколко дни Главната бе прочистена насилствено от хора с китари, гайди и дайрета, които единствено „вредяха“ на пловдивчани с това, че се опитваха да повдигнат настроението им. Пък защо не и покрай това да изкарат някоя стотинка.
Общинарите вкараха стрийт творците в графата „престъпници”, принизиха ги до нивото на просяците и ги изхвърлиха от Стъргалото. Като излизат от ситуацията с нелепото решение всички улични музиканти да разпределят няколко квадратни метра в района пред Пощата. Представете си каква какафония би се получила, ако всеки от тях застане със собствения си инструмент и репертоар и почне да жули. Какво решение!
Изданието разказва за поредна репресия срещу човек с китара и дайре, който издържа семейството си, свирейки вечни рок и джаз хитове на пъпа на града. Прави го красиво, ненатрапчиво, майсторски. Служител на общинска полиция състави глоба за административно нарушение на артиста Павел Попов за това, че около 18:00 часа „Лицето изпълнява културно-музикална програма без това да е съгласувано с районната администрация и не представя валидно разрешително за целта.”.
Тази наредба един ден ще ни превърне в малко Триполи. Пловдив би следвало да е един нормален и модерен град в Бяла Европа, в който улиците не са забранено място за изкуство, усмивки, приятни емоции, работа, целувки, дишане... и защо не пиене на бира. Кандидат за Европейска столица на културата сме, а се отнасяме към най-важното в този конкурс- градската среда като към някакъв неприятен на вид ъндърграунд, в който дори да си подсвирнеш е незаконно, а ако се изкихаш, ще те арестуват. С тези правила успехът ни е гарантиран в друго направление- най-строга ислямска провинция в Иран, се казва в позиция на „Под тепето”.