Не ви ли втръсна от супергеройски филми? Аз си признавам, че ми идват малко в повече през последните години. Сякаш пикът беше постигнат с „Отмъстителите: Война безкрай“ през 2018 г. и оттам насетне всичко тръгна по пързалката. Този уикенд имам чувството, че спускането вече е към края си, защото премиерата на „Морбиус“ се оказа точно толкова разочароваща, колкото мнозина предвидиха още при новината, че Джаред Лето ще изиграе ролята на антигероя.
Сюжетът е следният. Д-р Майкъл Морбиус (Джаред Лето) посвещава живота си в намирането на лек за рядко заболяване на кръвта, от което той и най-добрият му приятел страдат. В продължение на 25 години той основава истинска революция в медицината, като създава изкуствена кръв, но най-голямото му откритие тепърва предстои. Докторът успешно съчетава човешко ДНК с това на прилеп-вампир, за да се опита да извлече най-доброто от природата на летящия бозайник. В резултат обаче на свой ред се превръща във вампир с изключителни способности и почти постоянна жажда за кръв. Той бързо осъзнава проклятието, което си е навлякъл, но не на такова мнение е приятелят му Майло (Мат Смит). Това води до битка помежду им за специалната сила.
Даниел Еспиноза е режисьор на лентата. Това е същият човек, който стои зад провалите „Признак на живот“ с Джейк Джиленхол и „Секретна квартира“ с Дензел Уошингтън. Що за човек трябва да си, за да направиш кофти филм с Дензел, не мога да спра да се питам, но ето, че Еспиноза е такъв. Парадоксът е, че през кратката си кариера той е имал възможност да работи с някои от най-големите имена в бранша, но дори те не успяват да замаскират дефицита му на качества.
Най-лошото обаче не е режисурата, а сценарият на Мат Сазама, Бърк Шарплес и Рой Томас. Тримата сякаш са седнали на по бира в някой парк, отворили са един от комиксите за Морбиус и още преди да обърнат второто кенче са приключили с писането. Толкова много дупки прозират в сюжета, че, ако бяха тениска, нямаше да е годна дори за парцал.
Лето от своя страна не дава нищо от себе си, за да превърне героя си в малко по-харизматичен. Очевидно „Оскарът“ му от „Клубът на купувачите от Далас“ е върхът, от който все по-уверено закрачва надолу. Той изглежда се е надявал, че компютърните ефекти ще са достатъчни, за да го превърнат в любимия вампир на младото поколение, но всъщност единственото запомнящо се остава протезата му за нос.
Ролята на Джаред Харис е крайно ограничена. Адриа Архона е поредното красиво холивудско дръвче. А Тайрис Гибсън така и не стана ясно какво аджеба прави в този филм. Единствено Мат Смит се старае да направи нещо с персонажа си, но и той е много под нивото си от „Д-р Кой“ и „Короната“.
Ако трябва да изтъкна една колосална грешка, която блести над всички останали глупости, то това ще бъде липсата на смелост в продукцията. „Морбиус“ трябваше да е една осъвременена версия на „Блед“, а вместо това се превърна във вампирясал Телетъбис. В хода на филма имаше поне 6-7 момента, в които зрителят трябваше да види малко повече от насилието, което остана извън кадър или беше нескопосано прикрито с мъгла, липса на фокус, забързан каданс или всякакви други безсмислени похвати.
Най-хубавото от целия филм бе, че продължителността му е едва 1 час и 44 минути. А, и традицията на Marvel за кадри след финалните надписи е спазена, за да видим накъде ще тръгне да се развива д-р Морбиус. Подозирам, че това е и причината, за да не му дам още по-ужасна оценка от това 4/10, което поставям сега. С няколко думи - поредната холивудска супергеройска боза.