Фестивалът на уличното изкуство „Чале Уоте“ - дългоочакван фестивал за изкуство, музика, танци и представления по улиците на Джеймстаун, стария квартал на Акра - предизвиква вълна от еуфория сред празнуващите, предаде ганайската агенция ГНА.
Някои веселяци, както местни, така и международни туристи, започнаха да се струпват в Джеймстаун, внасяйки отново характерната жизненост, която изглеждаше изгубена поради пандемията от ковид-19.
На влизане в Джеймстаун, предимно рибарска общност, посетителите се сблъскват с обичайния аромат на риба и скариди и гърмяща улична музика.
Това, казва Кристейн Менса, управител на кръчма „Левъл 3“ (Level 3), вдъхва живот на иначе тежкото пребиваване в Акра.
„Тазгодишният фестивал „Чале Уоте“ изглежда обещаващ, изминаха две години от последното честване на „Чале Уоте“, казва оптимистично той и бързо се присъединява към работниците си, за да се подготвят за големия уикенд.
Вече в навечерието на веселбата през уикенда някои фирми, продавачи и изложители опъват палатки и други сгъваеми съоръжения по протежение на участъка „Ъшър Форт“ (Ussher Fort) чак до фара Джеймстаун, който може да осветява с фенера си през тъмната нощ и вълните на морето.
Междувременно задръстванията започнаха да нарастват около вече натоварената улица „Акра Хай Стрийт“, която води към Джеймстаун.
„Чале Уоте“ буквално се превежда като „Приятелю, да тръгваме“ на Га - езика на коренното население на Акра, но с времето се използва в смисъл на леки чехли, джапанки.
Фестивалът е платформа, която извежда изкуството, музиката, дизайна, танца и представлението по улиците под формата на изложби и карнавал.
„Чале Уоте“ е коренно свързан с общността и е ежегодно събитие, което се провежда в Джеймс Таун, една от историческите общности в Акра. Той привлича ганайски и международни художници, които създават, наслаждават се и общуват чрез изкуството.
Фестивалът, наред с другите си цели, има амбицията да създаде по-широка публика за изкуствата в Западна Африка, като разчупи творческите граници и използва изкуството като начинание.
„Чале Уоте“ включва улично рисуване, стенописи с графити, фотоизложби, театър, разговори, интерактивни инсталации, скейт демонстрации, хранителен и моден пазар, фотография, улични представления на живо, екстремни спортове, павилион за африканско кино, уличен бокс, моден парад, парти с музикален блок, работилници за рециклируем дизайн, дизайнерски лаборатории и много други.
Той е първият фестивал, организиран в Акра и е вдъхновил подобни събития в цялата страна.
„Чале Уоте“ стана много популярен през годините и привлича около 45 000 души всяка година.
Повече от 200 местни и международни художници участват в събитието всяка година и се очаква броят им да нарасне тази година, съобщи ГНА.
През последните години „Чале Уоте“ превърна град Акра в най-активния културен център в Западна Африка.
Фестивалът също така вдъхнови възможности за проектиране на обществено пространство чрез културна продукция, подкрепяна от общността, която привлече Иван Родик, фотограф и филмов режисьор от Швейцария, за да документира тазгодишния фестивал.
„Аз съм от Швейцария, но живея в Бразилия; тук съм, за да създам красиви сцени от „Чале Уоте“, Джеймстаун и Акра“, казва той, докато снима завладяващи сцени от танцов ансамбъл в Бразилската къща в Джеймстаун.
Директорът на фестивала „Чале Уоте – фестивал за улично изскуство“ Манце Ариикуйе казва, че тазгодишният фестивал, който започна на 12 август, ще изследва устната традиция и литературата като форма на изкуство по темата: „Звездната врата на Африка“.
Годишният фестивал обръща внимание на африканската устна история, за да отвори възможности и идеи за развитието на африканския континент, каза Ариикуайе в интервю за ГНА.
„Фестивалът носи промяна за над 10 000 фирми, които се възползваха от фестивалните дейности през годините“, добавя той и още: "По същество това беше трансформиращо за град Акра и за Гана. Беше трансформиращо за артистите, които участваха", каза той.
Наистина, фестивалът на уличното изкуство „Чале Уоте“ въведе жизнена алтернативна визуална и пърформанс култура, проектирана от художници с картини, някои от които говорят на душата, показвайки нашите проблеми и надежди, но също така и споделеното ни чувство за сплотеност като хора.
Източник: БТА