Оперите от Пиетро Маскани и Джакомо Пучини «Селска чест» и «Джани Скики» отново ще бъдат на 28 и 30 октомври на сцената на Софийската опера. Зрителите ще могат да видят прочутата опера на Маскани със специалното участие на Александрина Пендачанска в ролята на Сантуца.
„Селска чест"
е първата опера, която Маскани написва , макар че „Пинота", чиято единствената премиера се състои през 1932-а, е написана по-рано, и си остава най-добре познатата от неговите 16 опери. Освен „Селска чест", само „Ирис" и „Приятелят Фриц" са останали в традиционния репертоар. Успехът ѝ е феноменален още при първото представяне в римския театър „Констанци" на 17 май 1890-та, и до наши дни. Всъщност, по времето на смъртта на Маскани през 1945, операта е била играна над 14 000 пъти - и то само в Италия. Действието се развива в едно сицилианско село през 1880 година.
«Джани Скики» е
едноактна опера от Джакомо Пучини. Либрето - Джовакино Форцано. Първа постановка - Ню Йорк, 14 декември 1918 година, в една вечер с двете едноактни опери на Пучини „Плащ” (Il tabarro) и „Сестра Анджелика” (Suor Angelica), образуващи триптих.
В основата на сюжета са редове от XXX песен от „Ад” („Божествена комедия” на Данте), посветени на авантюриста и измамник Джани Скики, наказан за своите грехове.
„Джани Скики” е черна комедия, единствената опера на Пучини от този тип, блестящ пример на съвременна опера-буфа, опираща се натрадициите на „Фалстаф” на Верди. Изразителният речитатив, бликащият като извор мелодизъм, острата характерност, стремителното темпо отличават музиката на операта.
Коя е Александрина Пендачанска?
Пендачанска е родена в София в семейство на известни български музиканти. Започва да свири на пиано на 5-годишна възраст и завършва Националното музикално училище с пиано и пеене. Неин вокален педагог е майка ѝ – международно признатия сопран Валери Попова.
Пендачанска дебютира на 17-годишна възраст, а на 19 печели конкурса „Антонио Дворжак”, Международния вокален конкурс в Билбао и Певческия конкурс на Южноафриканския университет UNISA в Претория. Тя е на 19, когато дебютира като Лучия ди Ламермур в Билбао. След това тя е Кралицата на нощта (Кейптаун), Офелия (Монте Карло, Виена), Лучия (Торино, Триест), Джилда (Welsh National Opera, Монте Карло), последвани от Травиата (Триест, Хамбург, Франкфурт), Есклармонд (Торино), Паризина (Уексфорд, Лугано Italian Swiss Radio).
През сезоните 1997-2009 Пендачанска се изявява като Елизабета в Роберто Деверьо (Торино, Неапол), Ермионе (Санта Фе), Дона Анна (Лозана, Хюстън, Лисабон, Прага), Адина (Пезаро), Дона Елвира (Вашингтон), Чужденката (Катания), Вителия (Санта Фе), Сестра Анджелика (Лука), Луиза Милер на Верди и Лукреция Контарини от Двамата Фоскари (Неапол), Семирамида на Росини в парижкия Theatre des Champs-Elysées, Ермионе и Дамата от езерото в Ню Йорк, Мадам Кортезе (Пътуване в Реймс) в Bruxelles La Monnaie, Фиорила (Турчинът в Италия) в München Baerische Staatsoper и Berlin Staatsoper Unter den Linden, Луиза Милер на Верди в Deutsche Oper Berlin, както и Дона Елвира на Моцарт (Дон Жуан) в парижкия Theatre des Champs-Elysées, Opéra National de Lyon, Баден Баден, Вителия (Милосърдието на Тит) в Teatro Real de Madrid, Копенхаген и Opéra National de Lyon, Елетра (Индоменей) в Bruxelles La Monnaie.
От 2003 Пендачанска си сътрудничи активно с Рене Якобс както на оперната сцена, така и на концертния подиум. На европейски турнета с Фрайбургския бароков оркестър, дирижиран от Рене Якобс, тя пее Вителия (Милосърдието на Тит), Дона Елвира (Дон Жуан), Елетра (Индоменей), Фиордилиджи (Така правят всички), Арминда (Мнимата градинарка), Алчина (Орландо Паладино) в брюкселския Palais des Beaux-Arts, Cologne Philharmonie, парижкия Theatre des Champs-Elysées, Berlin Konzerthaus, Paris Salle Pleyel, Edinburgh International Festival, Teatro Real de Madrid и т.н.
Тези успешни турнета са последвани от международно признати звукозаписи за Harmonia Mundi. Милосърдието на Тит (2006) печели две номинации Grammy за най-добър класически албум и най-добър оперен запис, Дон Жуан (2007) става Избор на редактора на Gramophone, Индоменей (2009) – Диамант на Opera Magazine, Агрипина (2011) – Музикални награди на BBC 2012 – победител в рубриката Награда за опера.
Дискографията на Александрина Пендачанска включва също така "Живот за царя" на Глинка (Антонида) за Sony, Камбани на Рахманинов за Decca, Паризина от Доницети за Dynamics, Юли Цезар на Сарторио за ORF – Diapason Découverte, Сесостри на Тераделас за RCOC Records – Избор на редактора на Gramophone, както и два рецитала с арии.
Нейното изпълнение на Елизабета (Роберто Деверьо), Лукреция Контарини (Двамата Фоскари), Дона Елвира (Дон Жуан), Алчина (Орландо Паладино) и в Малка тържествена меса са на разположение на DVD.
Ораториалният репертоар на Александрина Пендачанска включва измежду други Реквием на Верди, Стабат матер на Росини, Малка тържествена меса, Цар Давид на Хонегер и т.н., които тя изпълнява с оркестри като Gewandhaus Leipzig, The Israel Philharmonic Orchestra, Philadelphia Orchestra, L’Orchestra del Maggio Musicale Fiorentino, L’Orchestra dell’ Academia Nazionale di Santa Cecilia, Orchestra Sinfonica Nazionale della RAI, Российский национальный оркестр. Г-жа Пендачанска си сътрудничи също и с някои първокласни инструментални ансамбли като Фрайбургския бароков оркестър, Akademie für Alte Musik, Concerto Köln, Ensemble Matheus, Complesso Barocco.
Работила е с диригенти като Рикардо Шайи, Мун-Вун Чунг, Шарл Дютуа, Адам Фишер, Елиаху Инбал, Хесус Лопес-Кобос, Нело Санти, Бруно Бартолети, Карло Рици, Маурицио Бенини, Бруно Кампанела, Айвър Болтън, Даниел Орен, Владимир Спиваков Spiakov, Рене Якобс, Владимир Юровски.
Върхови моменти от последния сезон включват Мария Стюард (Елизабета) – Торонто и Мюнхен, Агрипина – Berlin Staatsoper, Мнимата градинарка (Арминда) – Theater an der Wien, Палячи (Неда) – Wiener Staatsoper, Сицилиански вечерни (Елена) – Napoli San Carlo, Руслан и Людмила (Горислава) – Большой театр, Москва, Телемах (Цирцея) – Theater an der Wien.
От май 2012 г. Александрина Пендачанска използва артистичния псевдоним Алекс Пенда.
Някои от бъдещите ѝ ангажименти включват дебют в ролята на Саломе – St. Gallen Theater, Малка тържествена меса – Бад Кисинген, звукозапис на Семирамида за Naxos, Мария Стюард (Елизабета) – Вашингтон и Москва, Мнимата градинарка (Арминда) – Berlin Staatsoper, Вителия – Bruxelles La Monnaie, Дона Елвира – Баден Баден.