„Времеубежище“ е първата българска книга, номинирана за „Международен Букър“, и първият роман на Господинов, издаден във Великобритания. Така започва големият обзорен материал, посветен на Георги Господинов, Анджела Родел и наградената книга в руското издание „Известия“.
Според авторката на обзора Катерина Алабония руският тираж на „Времеубежище“, издаден в началото на април 2023 г., вече е почти изцяло изкупен. Преди това в Русия е била публикувана в превод и книгата на Господинов „Естествен роман“, но тя, според твърденията на специалисти по книжния пазар в РФ, е минала почти незабелязано, предава "Площад Славейков".
Тиражът на „Времеубежище“ в Русия е бил едва 3000 бройки, което се смята за лимитиран тираж, отбелязват от издателство „Поляндрия“ пред изданието. Той обаче бързо е бил изкупен, като още преди връчването на наградата са били купени общо 2000 бройки от сайта и по време на книжния панаир в Москва. Останалите хиляда са били разпродадени в книжарниците. Издателството обещава допечатки, но не е уточнило в какво количество.
Преводът на „Времеубежище“ на руски е дело на Наталия Нанкинова. Преди това тя е превела „Захвърлени в природата“ на Милен Русков, „Нобеловият лауреат“ на Елена Алексиева и разкази на Величка Настрадинова. Оценка за нейната работа дава руската литературна критичка Наталия Ломикина: „Романът е блестящо написан и блестящо преведен. Това е превод от български, а рядко се случва да се превеждат книги от редки езици, по-често се взима за основа английският вариант. В случая има прекрасен отработен превод от български. Правата за книгата са купени още през 2021 г., издателството дълго работи по нея“.
Критичката препоръчва да се обърне внимание на корицата – по думите на Ломикина тя започва диалога с читателите още преди писателя и „също работи с паметта“.
Сините ивици на корицата символизират тапетите, които мнозина руснаци познават от детството си, но също и „униформите“ на пациентите в психиатричните клиники.
През 2012 г. „Центърът за книгата Рудомино“ е публикувал „Естествен роман“ на Господинов на руски, но тези две книги заедно с „Времеубежище“ не са единствените достъпни на руския читател. Писателят е публикувал поетични сборници, пиеси и литературни мистификации. Поетът Анна Лонгвинова разказва, че се е влюбила в работите на Господинов от стихотворението му „Любовният заек“. То толкова я трогнало, че тя решила да се задълбочи в творчеството му.
„Стихотворението „Любовният заек“ е за любов. Героят е сложил заека „да къкри“ за вечеря, а неговата жена в този момент излиза, обещава да се върне, но не се връща. Шест години по-късно те се сблъскват неочаквано на улицата и тя го пита дали е свалил заека от огъня. А той ѝ отговаря: „Още не съм, тези зайци са доста жилави“. Това е така прекрасно, непосредствено и трогателно, че сърцето ти спира“, казва поетесата пред „Известия“.
Лонгвинова съветва читателите, ако могат, да четат Господинов в оригинал на български, защото „на български звучи съвсем особено“. Самата тя го чете по този начин и признава, че „сама си завижда“.
„Харесва ми да го чета. Той ласкаво играе и жонглира със словото, с понятия, свързани с културни ключове и пароли. Той пише много красиво на български. Няма как да се предаде или преведе по абсолютно същия начин“, казва тя.
Наталия Ломикина добавя, че романът ще бъде „находка за младите поколения, които още не познават носталгията“. „Те ще видят механизма на превръщане на всяка добронамерена идея в елемент на терор. Това, което може да се съзре при много автори на антиутопии. Господинов тръгва от идеята, че методът на лечение чрез спомени, което активира паметта у хората с Алцхаймер, дава шанс за оздравяване, той е лекарство. Но както е известно, лекарството в една доза е лек, а в друга – отрова. Това е роман-предупреждение за Русия“, подчертава литературната критичка.
Нейният колега Андрей Мягков нарича книгата „стопроцентово уцелване на очакванията на руската публика“. Според него произведението и неговият автор са изключително актуални за днешна Русия. „В книгата има нещо от авантюрния роман, от антиутопията, от романа размисъл в стил Умберто Еко. Романът е написан безкрайно просто и също толкова просто се чете, но простотата, разбира се, е измамна. Паметта, националното начало – всички тези теми, които той в добрия смисъл забърква в книгата си, за нас отдавна не са просто теми“, казва Мягков.
Наталия Ломикина добавя, че руският читател няма нужда от обяснения каква е драмата на романа – България и Русия имат много повече общи неща в миналото си, отколкото изглежда на пръв поглед. „Господинов довежда идеята за „лечение чрез минало“ до абсолют. Книгата завършва с това, че в цял свят се провеждат референдуми за завръщане в миналото. Държавите решават в кое десетилетие биха искали да се върнат и, разбира се, не стигат до съгласие. Господинов като разказвач, писател и герой на собствената си книга ни предупреждава. Защото когато хората искат да се върнат в определено време, те не си дават сметка, че ще се върне всичко – няма да има стоки по магазините, границите ще бъдат затворени… В този смисъл на нас, руснаците, ни е много близка неговата позиция“, разсъждава Ломикина.