На 24 октомври се навършват 94 години от рождението на великия български писател и драматург - Йордан Радичков, предава агенция Фокус. Родом от село Калиманица, Монтанска област, писателят започва творческия си път в края на 50-те със сборниците с разкази "Сърцето бие за хората", "Прости ръце", "Планинско цвете" и "Обърнато небе". В тях писателят засяга проблемите на осъвременяващото се с бързи темпове българско село.
Следват сборниците "Свирепо настроение" (1965), "Ние, врабчетата" и "Вятърът на спокойствието", които стават сензация поради изключително новаторския си стил. Освен с разкази, Йордан Радичков е известен и като автор на пиеси, играни не само в родната България, но и по цял свят. Едни от най-известните са "Суматоха", "Януари", "Опит за летене" и "Образ и подобие", които се играят и до днес с особен успех. Йордан Радичков пише и сценариите на любимите за всички игралните филми - "Горещо пладне" (1966), "Привързаният балон" (1967) и "Последно лято" (1978). Написал е повече от 25 книги, повечето от които преиздавани по два и повече пъти, а самият той е удостоен с множество отличия и награди в България и в чужбина. Целият му талант едва ли може да бъде побран в една малка статия, но можем да почерпим поне малко от мъдростта му. Представяме ви три големи цитата на Йордан Радичков, на които решихме да вдъхнем мъничко живот днес:
Дано бог ни запази от чужди държави! Какво биха казали чуждите държави: Нямате ли си вие държава да хвърчите из нея, ами сте се юрнали, ще кажат, да хвърчите по нашите държави! - "Опит за летене" Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата ѝ са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте! – "Ние, врабчетата" Докато стоеха сред виелиците и ветровете, тези пастири всъщност проветряваха себе си. Всяка една птица бе разтворила широко всичките врати и прозорци на душата си, за да могат ветровете да минат оттам и да продухат всички ъгли!... Где да можеше и човекът тъй да проветрява душата си!... Но как да я проветри, като е затворил плътно вратите и прозорците на душата си, спуснал е резетата и капаците и само една малка шпионка е оставил на вратата си, за да надниква през нея с едно око и да види като какво става навън! А ни едно око отвън не може да надникне през шпионката му и да види като какво става вътре! Па и сам той рядко надниква в душата си, ами седи през по-голямата част от живота си с гръб към нея. - "Щърков сняг"