Колкото и парадоксално да звучи: зловещите събития от 9 септември 1944 г. унищожават само за 24 часа един дом, събиран повече от сто години, дом на светли личности – потомците на легендарната българска майка-героиня от Русе, които стават жертва на изстъпленията комунистическите лумпени, чиито алчни и нагли потомци – гоцета, сергейчета, велчевци и зайкови- пирински ни управляват все още днес.
Книгата на известната русенската историчка Веселина Антонова е изградена върху разказа на Лиляна Балканска, правнучката на Баба Тонка, и върху малко познати архивни материали, които е използвала и коментирала умно и задълбочено.
По идея на Веселина Антонова през май 2000 г. в София бе организирана голяма изложба под надслов „Потомците на Баба Тонка и „Народният съд”. В нея за първи път чрез снимки, документи и картини, събрани от различни фондохранилища, бе проследена двувековната житейска съдба на прочутите възрожденски български родове Обретенови, Просеничкови и Балкански от средата на 18 век до наши дни. Част от живота на Обретенови е позната на българската културна общественост – това е участието на Баба Тонка и на смелите ѝ синове и дъщери в национално- освободителното движение. Но през годините на комунизма съдбата на другите ѝ наследници беше упорито премълчавана.
За нея разказва Лиляна Просеничкова- Балканска. Една красива, духовно извисена, смела и умна жена, съхранила своя дух и достойнство, въпреки преживения ужас. Разговорите с правнучката на Баба Тонка – Лиляна, са записвани през 90-те години на ХХ в., по време на нейните гостувания в родния ѝ град Русе. Именно родителите на Лиляна стават жертва на зверските „мероприятия на народната власт“ и остават без гроб, без следа за ужасната им участ. Опитите да бъде заличена паметта на тези достойни хора води до поругаването и разграбването на техния фамилен дом, съхраняващ национална памет с неоценима стойност. Сред вещите в семейство Обретенови е и черепът на големия български войвода Стефан Караджа, който Баба Тонка извадила една нощ от безименния гроб, съхранявала и предала на децата и внуците си, чак до средата на ХХ в., когато той бива дарен от тях на българския народ.
Ето и откъс от предговора към книгата:
„На 2 срещу 3 ноември 1944 г. внучката на Баба Тонка – Тонка Просеничкова и съпругът ѝ Нико Просеничков, директор на Мъжката гимназия „Княз Борис Първи” в Русе, са застреляни, според най-широко разпространената версия, заедно с още десетки русенски граждани на полянката в местността Балюв дол между селата Щръклево и Нисово. Досега не са намерени официални документи, участници или очевидци, които да потвърдят, че са ги разпознали там. Местни овчари, след махането на милиционерската охрана, са посетили лобното място на нощната стрелба и са видели кървавите следи по земята и следите от куршуми по дърветата. Дни по-късно подивели кучета разровили пръстта на масовия гроб и оставили след себе си разпилени части от човешки тела и кървави дрехи. Единствената цяла вещ, която овчарите намерили и прибрали, била мъжка кадифена жилетка, закачена на клон преди разстрела…
От преживения ужас дъщерята на Просеничкови Милкана заболяла от менингит и след кратко боледуване умира на 1 февруари 1945. Другата им дъщеря, Лиляна, още ученичка в Девическата гимназия, и днес носеща името на баба ѝ, е изпратена в комунистически концлагер. По-късно Втори състав на Русенския „народен съд” по второто дело с председател Димитър Цонев и членове Момчо Крумов, Дачо Войнов, Нено Илиев и Цоню Цоневски на заседание от 30 март 1945 осъжда на смърт, конфискация на три четвърти от имота и 50 000 лв. глоба „Нико Просеничков, бивш гимназиален директор, сега в неизвестност/!/, загдето писал статии във всекидневника „Русенска поща” със съдържания, които, раздухвали великобългарския шовинизъм на гражданите, унищожавали престижа на съюзените народи и възвисявали качествата на националсоциализма, насърчавали борбата срещу прогресивните елементи… като с тези свои действия и писания, допринесъл дейно и съществено за извършване и провеждане на противонародна политика от ръководните лица на България…“
Разбира се, истината е съвсем друга – съпругът на внучката на Баба Тонка, Нико Просеничков, е сред най-уважаваните и обичани русенци. Истински интелектуалец, българин – патриот, меценат и благодетел, дълбоко уважаван и обичан от своите съграждани, изключително честен и принципен и заради това станал трън в очите на некадърни, полуграмотни и нечестни люде, които унищожиха страната ни след злокобния Девети…“
Ето още какво четем в книгата: „Съдебно дело и присъда за евентуални „противодържавни и противонародни престъпления” на съпругата му Тонка Обретенова Просеничкова всъщност няма. Тя е просто разстреляна, тъй като станала свидетел на масовото убийство на русенски граждани в местността Балюв дол…”
Убитите русенци само в дните около злощастния Девети са повече от стотина. И това е част от елита на този най-европейски град на България. Със или без съд. Ако техният „съд” можеше да се нарече с тази дума. Сред тях е и братът на моят дядо, известният в цяла България, учен – агроном, журналист и издател Христо Стамболиев. През 30-те и 40-те години той списва с голям успех първото и най-популярното у нас месечно списание за агрокултура „Модерно земеделие”. Главорезите от т. нар. народен съд, начело с комуниста- адвокат Моско Мъсев, го осъждат на смърт, защото бил „пропагандирал” тогава постиженията на… германската агрономическа наука! А тя, макар и чиста и полезна наука, все пак била немска, а това значи „фашистка”… Нали след злощастния Девети всичко германско беше заклеймено и другарите предлагаха на Кремъл да ни пороби официално като „16-та република”, за каквато ни броеше неофициално цивилизованият свят.
Предполагам, че ако не беше починал през октомври 1939 г. синът на Баба Тонка, Никола Обретенов, щеше да бъде убит и той от комунистите.
Защо ли? Защото подобни честни и смели герои щяха да им бъдат като трън в очите, а те, слугите на Кремъл, бързаха да заграбят властта, която за нищо на света не искат да оставят и днес, въпреки че заедно с агентите на Анкара вече провалиха и загробиха България…
Книгата на историчката Веселина Антонова:
Портрет на Лиляна Просеничкова-Балканска от нейния знаменит съпруг Ненко Балкански
Музеят „Баба Тонка” в Русе е съхранил паметта за нейното велико време: