Поредно потвърждение за изключителното значение на скалния град Перперикон в древността излезе на бял свят при мащабната археологическа кампания, съобщиха от екипа на проф. Николай Овчаров, който провежда вече втори месец това лято разкопки на свещения връх в Родопите.
Както е известно, Перперикон е сред петте приоритетни археологически обекта, финансирани целево от държавата (в случая - с 500 000 лв.) за развитие на културно-историческия туризъм и икономиката в няколко области на България. Проучванията ще продължат още два месеца до началото на ноември и изненадите тепърва предстоят, посочи археологът пред журналисти на обекта. На терен работят около 60 души.
Откритите сега каменни олтари не са прецедент за Перперикон. Често ги наричат „шарапани“ от турската дума за „вино“.
„В миналото се смяташе, че всички те са били каменни преси, в които се е правело свещено вино в чест на тракийския бог Дионис. Това е сигурен факт и наистина прочутият винено-огнен обряд е извършван на Перперикон, където се е намирал главният олтар на този бог. Ще припомня, че там е било най-голямото светилище на Дионис, известно в целия цивилизован свят през античността“, споделя Николай Овчаров.
Но по думите му, наред с обредите с вино, на Перперикон са правени и кървави жертвоприношения.
„Най-големият специалист по римска археология у нас доц. д-р Здравко Димитров доказа, че в двореца светилище е имало храм на източния бог Митра, където в негова чест са принасяни в жертва бикове. Кървави жертви са принасяни и в храма на Тракийския конник, където край глинения олтар бяха намерени дупките за връзването на кози и овце“, припомня Овчаров.
Сега археолозите са попаднали на още два изсечени в скалите олтари, свързани с принасянето на жертви. Те представляват каменни басейни с отвори, от които е изтичала кръвта на убитото животно. Тя преминавала през цяла система от миниатюрни канали, за да бъде събрана в по-малки басейни. Олтарите са издялани много прецизно и са издигнати над скалния масив, за да бъдат видими отвсякъде. Според откритите находки те датират отпреди новата ера, но са използвани и в римския период на града. Учените смятат, че са направен още в края на Бронзовата и началото на Желязната епоха или преди 3500 години, ползвани са през целия езически период и са изоставен през Средновековието.
Проф. Овчаров направи демонстрация на единия от олтарите, който по думите му е бил за кървави жертвоприношения, обществен, на открито. „Тъй като олтарът, който откриваме в момента, е от Римската епоха, ние вече си служим и с данните от тази епоха и правим сравнителна реконструкция. Касае се за неголям басейн, в който се събират около 5-7 литра течност. В края на резервоара има отверстие, през което течността изтича и поема по няколко каналчета, откъдето отива до втори резервоар, от който течността също се оттича“, обясни проф. Овчаров, цитиран от БТА.
По думите на археолога най-вероятно това е бил олтар за подземните богове. Тогава хората не са били облечени в бяло, а в черно, а животните трябвало да са с черна козина. При екзекуцията главата следвало да е наведена надолу, за да се стича кръвта в специален басейн. Задължително е било животните да са здрави, както и самото животно да върви доброволно, а не да бъде теглено.
По думите на проф. Овчаров въпросният олтар е свързан с храмовете от 3-4-ти век, които се проучват в Южния квартал на Перперикон през последните години.
Знае се много малко за начина, по който са извършвани жертвоприношенията при траките. Много повече е известно за кървавите жертви при римляните, което е било един от главните им религиозни ритуали. Жреците подготвяли внимателно жертвените животни, обикновено по-дребни – кози, агнета или млади телета. Кулминацията идвала, когато жрецът убивал жертвата с брадва или жертвен чук, а гърлото прерязвал с жертвен нож. Кръвта събирали в чаши или малки басейни, смесвали я с вино и сол и я изливали върху и около олтара. Убитото животно поставяли на него, поливали го с вино и поръсвали с тамян. След това трупът бивал разрязван и вътрешностите – изваждани с дълги ножове, за да бъдат прегледани от гадателите.
Именно по такъв начин са извършвани кървавите жертвоприношения и на Перперикон, поне през римския период от съществуването му, твърди историкът. Археолозите от екипа на проф. Николай Овчаров се надяват, че до края на сезона ще имат още интересна информация за уникалната Area Sacra – зоната с храмове, оформила се през вековете в Южния квартал на свещения град.