В Зала 2 под купола на Ларгото се откри изложбата Живи човешки съкровища – България ( Национална Представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство), която представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44 елемента на нематериално културно наследство.
Изложбата е реализирана с финансовата подкрепа на Министерство на културата. За нея са използвани архивни документи, съхранявани в Националния център за нематериално културно наследство, ИЕФЕМ-БАН. Тя се осъществява с любезното домакинство на Регионален исторически музей – София.
Автори на изложбата: чл. кор. проф. д.изк. Мила Сантова, д-р Милена Любенова и архитект Мирелла Кафкова (ИЕФЕМ – БАН).
Живото наследство са тези, които го практикуват, това е устойчивостта и знанията, предавани от поколение на поколение – се сочи на електронната страница на ЮНЕСКО, посветена на Нематериалното културно наследство.
През 2023 година бе отбелязана 20-тата годишнината от приемането на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство (Конвенция 2003). Днес рождения ѝ ден се отбелязва като Световен ден на нематериалното културно наследство .
Още през 2008 година Международната организация за наука и култура започна да изгражда Представителна листа на ЮНЕСКО на елементи на нематериалното културно наследство. В същата година България осъществи първото си вписване в нея – елементът „Бистришките баби – архаична полифония, танци и ритуални практики от региона на Шоплука“, а в страната бе осъществена като пилотен проект първата сесия на Живи човешки съкровища – България. Днес Националната система Живи човешки съкровища – България е едната от двете основни български културни политики в областта на нематериалното културно наследство. Тя е разработена като оригинален проект на експерти от ИЕФЕМ - БАН, съвместно с Министерство на културата. Провеждането ѝ на територията на цялата страна (всяка четна година) води до вписване на елементи в Национална представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство.