Усещането за финансова несигурност може временно да понижи когнитивните способности на човек с еквивалента на около 9–10 пункта от коефициента на интелигентност (IQ), показват данни от поредица влиятелни изследвания, цитирани от PsyBlog и водещи научни издания в областта на психологията и поведенческата икономика.
Ключовият механизъм не е липса на интелект, а т.нар. когнитивно натоварване. Постоянните мисли за сметки, дългове и непредвидени разходи заемат значителна част от умствения ресурс, който иначе би бил използван за вземане на решения, планиране и самоконтрол. Така ефективният когнитивен капацитет временно се „свива“.
Един от водещите автори в тази област, Сендхил Мулейнатан, подчертава, че резултатите често се тълкуват погрешно. „Не става дума за това, че бедните хора са по-малко интелигентни. Един и същ човек показва по-слаби когнитивни резултати в периоди на финансова тревожност в сравнение с моменти, когато не е под такъв натиск“, обяснява той. Според Мулейнатан ситуацията може да се сравни с бавен компютър, който всъщност не е повреден, а просто изпълнява тежка програма във фонов режим.
В едно от широко цитираните експериментални изследвания участници с ниски и средни доходи преминават тестове за интелигентност и изпълнителни функции. Част от тях първо били изправени пред хипотетичен сценарий – внезапна повреда на автомобил с ремонт на стойност 1500 долара. Самото активиране на мисли за финансово затруднение води до среден спад от около 10% в резултатите при по-бедните участници, докато при по-заможните ефектът е минимален. Разликата изчезва, когато въпросите не засягат пари.
Подобен ефект е наблюдаван и в реални житейски условия. В друго изследване учени проследяват фермери в селски райони на Индия преди и след прибирането на реколтата. Месец преди реколтата, когато средствата са изчерпани, участниците показват по-слаб когнитивен контрол, повече грешки и по-бавно време за реакция. Само месец по-късно – след получаване на доходите – резултатите им се подобряват значително, с разлика, сравнима с 9–10 IQ пункта.
Тези изводи се подкрепят и от по-нови публикации в списания като Science и Nature Human Behaviour, които свързват хроничния финансов стрес с влошена концентрация, импулсивност и по-ниска способност за дългосрочно планиране. Световната здравна организация и Американската психологическа асоциация от своя страна предупреждават, че икономическата несигурност е сред ключовите социални детерминанти на психичното здраве, асоциирана с по-висок риск от тревожни разстройства и депресия.
Изследователите подчертават, че тези ефекти са обратими. Намаляването на финансовия натиск – чрез стабилни доходи, социални мрежи за подкрепа или целенасочени политики – води до бързо възстановяване на когнитивната ефективност. Заключението е ясно: бедността не „понижава“ интелигентността, но постоянното усещане за недостиг временно ограничава умствения ресурс, с който човек разполага.