Обявяването на независимостта на Крим на 5 май 1992 г. е ключов момент в периода на политическа нестабилност след разпадането на СССР, белязан от напрежение между местната власт в Симферопол и централната власт в Киев.
На този ден Върховният съвет на Крим приема „Акт за провъзгласяване на държавна самостоятелност на Република Крим“. Декларацията е приета с мнозинство (около 118 гласа „за“), като тя предвижда Крим да стане суверенна държава.
Заедно с акта е насрочен общокримски референдум за 2 август 1992 г., който да потвърди независимостта.
Само ден по-късно, на 6 май, парламентът приема нова Конституция.
На 13 май 1992 г. Върховната рада на Украйна обявява акта за независимост за противоконституционен и поставя ултиматум за неговата отмяна до 20 май.
Руският президент Борис Елцин по това време заема пасивна позиция, тъй като е зает с вътрешни икономически реформи и не желае конфликт с Киев.
Изправен пред заплахата от директна намеса на Киев, парламентът в Крим отменя акта за независимост на 22 май 1992 г. и отлага референдума.
През юни същата година е постигнато споразумение, според което Крим остава в състава на Украйна като Автономна република Крим със специален икономически и политически статут.
Така под натиск в конституцията е добавена клауза, че Крим е „част от Украйна“, макар и със статут на широка автономия и собствени правомощия за външни отношения и гражданство.
Тази версия на Конституцията от 1992 г. по-късно се превръща в политически символ и е един от въпросите в референдума през 2014 г.