В свят, в който английският език и латиницата доминират интернет, технологиите и международната комуникация, една азбука, създадена преди повече от 11 века в средновековна България, продължава да се използва от стотици милиони хора. Това е кирилицата - писменост, която отдавна е надхвърлила границите на България и днес е сред най-разпространените азбуки в света, пише Lifestyle.bg.
На 24 май българите не празнуваме просто Деня на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и славянската книжовност. Това е ден на културно наследство, оставило траен отпечатък върху Европа и Азия.
Макар често да се говори за „славянска азбука“, редица исторически източници и международни организации посочват, че кирилицата възниква именно в Първото българско царство в края на IX и началото на X век - в книжовните средища около Преслав и Охрид.
Началото е поставено от светите братя Кирил и Методий, създатели на глаголицата. По-късно техните ученици, сред които Климент Охридски и Наум Преславски, развиват новата писменост, която впоследствие става известна като кирилица.
Днес кирилицата се използва официално или широко в над 20 държави. Сред тях са България, Русия, Украйна, Беларус, Сърбия, Черна гора, Северна Македония и Босна и Херцеговина. Различни варианти на азбуката се използват и в страни от Централна Азия като Казахстан, Киргизстан и Таджикистан.
Кирилицата е официална писменост и в Монголия, както и в редица републики в Руската федерация - Татарстан, Чечня, Дагестан, Бурятия, Башкирия и други. Според различни оценки над 250 милиона души по света пишат на кирилица.
Един от най-важните моменти в съвременната история на азбуката идва през 2007 г., когато България става член на Европейския съюз. Така кирилицата официално се превръща в третата азбука на ЕС след латиницата и гръцката азбука.
Това означава, че българските букви вече присъстват върху европейски документи, институции и дори върху евро банкнотите. За първи път азбука, създадена в средновековна България, получава официален статут в едно от най-големите политически и икономически обединения в света.
Любопитното е, че кирилицата не остава просто историческо наследство. Тя продължава да се адаптира към модерния свят - от социалните мрежи и меметата до изкуствения интелект и дигиталните технологии.
И макар често да приемаме азбуката си за даденост, истината е, че малко държави могат да кажат, че са дали на милиони хора средство за писане, култура и идентичност. България е една от тях.