Страховитият началник на съветското НКВД и дългогодишна дясна ръка на Сталин Лаврентий Берия (роден на 29 март 1899 година в село Мерхеули в Абхазия), живеел в паралелно "двубрачие". От законната си съпруга Нина се ражда синът му Серго, а любовницата му Валентина го дарява с дъщеря Марта.
Разликата в годините между двамата наследници на разстреляния съратник на "вожда" е близо четвърт век.
Марта Лаврентиевна Берия родена през 1950 г. в Москва и животът ѝ е обвит в тайнственост поради политическото падение и екзекуцията на баща ѝ през декември 1953 г. Майка ѝ Валентин Дроздова, наричана Ляля, е 16-годишна ученичка, когато започва връзка с Берия. Той я настанява в таен апартамент на улица „Горки“ в Москва. Макар и незаконнородено, Лаврентий Берия много обичал момичето и го кръстил Марта – в чест на собствената си майка (Марта Джакели). Налага се да крие съществуването ѝ от официалната си съпруга Нина Гегечкори, но споделя тайната със законния си син Серго Берия, като го заклева да се грижи за сестра си, ако нещо се случи с него.
Историческите документи сочат, че Берия осигурява луксозен живот на любимата си. Той наема за нея и майка ѝ огромен апартамент на улица „Горки“ в Москва, купува ѝ скъпи дрехи, коли и осигурява лична охрана от НКВД
След ареста и разстрела на Лаврентий Берия през 1953 г., Валентина Дроздова веднага се дистанцира от него. Тя подава официално заявление в прокуратурата, че е била принудена да съжителства с него под заплаха за живота ѝ. Поради това Валентина и малката Марта не са репресирани или изпратени в лагер, за разлика от официалното семейство на Берия.
Любовницата на дясната ръка на Сталин запазва имуществото си. Животът ѝ обаче остава бурен и скандален: Тя става съпруга на Ян Рокотов – един от най-известните съветски подземни „валутчици“ (незаконни търговци на валута). Рокотов е арестуван и разстрелан през 1961 г. по лично нареждане на Хрушчов.
По-късно тя се омъжва за друг известен "сенчест играч" от съветската епоха – Иля Галант, който също завършва в затвора. Валентина Дроздова умира в Москва в края на века, далеч от светлините на прожекторите.
Марта приема фамилията на майка си и израства като Марта Валентиновна Дроздова, за да се скрие връзката ѝ с екзекутирания „враг на народа“.
Тя се омъжва за Александър Викторович Гришин, син на влиятелния съветски партиен функционер Виктор Гришин (първи секретар на Московския градски комитет на КПСС и кандидат за наследник на Леонид Брежнев). Този брак става възможен едва след като Брежнев лично дава разрешение, тъй като произходът на момичето е бил известен в кулоарите на Кремъл. След брака тя става Марта Лаврентиевна Гришина.
Марта завършва висше образование и работи в сферата на ранните изчислителни технологии и кибернетиката в Москва. Любопитен факт е, че внукът на Никита Хрушчов, политическият враг, свалил баща ѝ, споделя в мемоари, че именно Марта Лаврентиевна го е учила да работи на първите съветски прототипи на компютри.
Марта Лаврентиевна загива трагично при неизяснени обстоятелства през 1986 г. на 36-годишна възраст. Детайлите около смъртта ѝ остават класифицирани и непубликувани в публичното пространство.
Серго Лаврентиевич Берия (1924–2000) е законният, единствен син на Берия от брака му с Нина Гегечкори. Той е изключително талантлив инженер и учен в областта на радиолокацията и ракетните системи.
Още по време на Втората световна война Серго работи за военното разузнаване. След това става един от водещите конструктори на първите съветски зенитно-ракетни системи (системата за ПВО „Беркут“). Заради научните си постижения получава Сталинска награда и орден „Ленин“. Жени се за Марфа Пешкова – внучка на великия писател Максим Горки.
Веднага след ареста на баща му, Серго и майка му Нина са арестувани. Те прекарват повече от година в затвора „Лефортово“ в пълна изолация. Всички научни титли, военни звания и държавни награди на Серго са отнети.
През 1954 г. той и майка му са заточени в град Свердловск (днес Екатеринбург). Властите ги принуждават да сменят фамилното си име. Серго приема моминското име на майка си и до края на живота си по паспорт се казва Сергей Алексеевич Гегечкори. Дори при тази изолация той продължава да работи като успешен инженер в местен НИИ
През 1964 г., по молба на ръководството на Украинската ССР, на Сергей Гегечкори е разрешено да се премести в Киев. Там той се превръща в един от водещите научни ръководители на киевския институт „Комета“.
До края на живота си (умира през 2000 г. в Киев) Серго защитава паметта на баща си. В своите мемоари той твърди, че Лаврентий Берия не е бил съден, а е убит без съд и присъда още в деня на ареста му (26 юни 1953 г.) след нахлуване в имението му, а съдебният процес е бил инсценировка с двойник.