На 18 юни 1648 г. (8 юни по стар стил) хетман Богдан Хмелницки изпраща първото си официално писмо до руския цар Алексей Михайлович, с което поставя началото на дългия дипломатически процес по преминаването на Украйна под протекцията на Москва.
Писмото е изпратено от Черкаси веднага след първите големи победи на казаците срещу полската армия в битките при Жолти Води и Корсун.
В документа Хмелницки официално уведомява царя за успехите на казашкото въстание срещу Жечпосполита. Той изразява желанието на Запорожката войска и православното население на Украйна да преминат под властта на руския монарх, като изрично поставя условие за запазване на казашките права и привилегии.
Руското царство реагира изключително предпазливо. Цар Алексей I току-що е потушил вътрешни безредици (Соления бунт в Москва) и се опасява, че директна намеса ще въвлече Русия в тежка и преждевременна война с Полша. Москва отказва незабавна военна помощ, но разрешава свободна търговия с казашките земи и започва да трупа дипломатическа подготовка.
Поради първоначалния отказ на Москва, Хмелницки е принуден да сключи временен и нестабилен съюз с Кримското ханство. Кримските татари обаче редовно предават казаците в ключови моменти (като в битката при Берестечко), което засилва нуждата от по-надежден православен съюзник.
Поисканото през юни 1648 г. покровителство се реализира едва шест години по-късно. На 18 януари 1654 г. е свикана Переяславската рада, където официално е взето решението за присъединяване на Хетманщината към Руското царство.
Казаците разглеждат това споразумение като временен военно-политически съюз между равни суверени. Москва обаче интерпретира акта като окончателно включване на украинските земи в своята империя. Разминаването в очакванията бързо си проличава, когато през 1656 г. Русия подписва Вилненското примирие с Полша зад гърба на казаците, което кара разочарования Хмелницки да търси нови съюзи с Швеция и Трансилвания в края на живота си.