Защо Беринговият проток е „открит“ два пъти?

Беринговият проток, който разделя Азия от Северна Америка, е свързан с една от любопитните истории в географските открития. Мореплавателят, чието име носи днес, преминава през него още през 1728 г., но години по-късно отново е изпратен към далечния североизток на Руската империя.

Датчанинът Витус Беринг, служил в руския императорски флот, поема на Първата камчатска експедиция по поръчение на Петър Велики. Основната задача е да се установи дали Азия и Северна Америка са свързани по суша.

През август 1728 г. корабът на Беринг преминава на север през протока между Чукотка и Аляска. Експедицията достига достатъчно далеч, за да даде сериозни основания да се заключи, че азиатският континент не продължава към Америка. Беринг обаче не вижда северноамериканския бряг – неблагоприятното време и мъглата ограничават видимостта.

Именно тук се ражда историческият парадокс. Резултатите от първата експедиция не успяват окончателно да прекратят споровете за географията на региона. Затова Беринг се включва в далеч по-мащабната Втора камчатска експедиция, която трябва да проучи и картографира огромни части от Сибир и северната част на Тихия океан.

През 1741 г. Беринг отплава с кораба „Св. Петър“ и достига бреговете на Северна Америка. Експедицията установява европейски контакт с части от крайбрежието на днешна Аляска и допринася значително за картографирането на региона.

Пътуването обаче има трагичен край. На връщане екипажът е поразен от болести и тежки условия. Корабът претърпява крушение край остров, който по-късно също ще носи името на мореплавателя. Витус Беринг умира там през декември 1741 г.

Така човекът, свързал името си с протока между два континента, на практика участва в две ключови експедиции към една и съща географска загадка – първата показва съществуването на морски път между Азия и Америка, а втората достига и изследва северноамериканските брегове.

Любопитното е, че Беринг не е първият европеец, за когото се смята, че е преминал през пролива. Руският мореплавател Семьон Дежньов вероятно го прави още през 1648 г. – около 80 години преди Беринг. Сведенията за неговото плаване обаче остават дълго време почти неизвестни, а именно експедициите на Беринг превръщат района в част от системното европейско картографиране.

Затова твърдението, че Беринговият проток е „открит два пъти“, е по-скоро образно. Истинската история е още по-интересна – протокът е преминаван преди Беринг, изследван от него през 1728 г., а последвалата експедиция от 1741 г. окончателно разширява европейските познания за Аляска и северната част на Тихия океан.