Представата за началото на старостта се измества към все по-късна възраст, а жените обикновено поставят тази граница около две години и половина след мъжете. Това показва мащабно германско изследване, проследило нагласите на повече от 14 000 души в продължение на 25 години.
Анализът е базиран на Германското проучване на остаряването и включва 14 056 участници, родени между 1911 и 1974 г. Те са били на възраст между 40 и 85 години при включването си и са отговаряли до осем пъти на въпроса: „На каква възраст бихте определили някого като стар?“. Резултатите са публикувани в научното списание Psychology and Aging.
Данните показват, че днешните хора в средна и по-напреднала възраст възприемат началото на старостта като по-късно събитие в сравнение с предишните поколения. Участниците на 65 години например са поставяли границата около 75-годишна възраст. При по-рано родените поколения тя е била с няколко години по-ниска.
Разликата се наблюдава и в рамките на индивидуалния живот. С напредването на възрастта хората постепенно отдалечават представата си за старостта. Казано по друг начин, 60-годишният човек може да смята, че старостта започва на 74 години, но няколко години по-късно да премести границата още напред.
Жените виждат старостта по-далеч
Средно жените посочват началото на старостта с около 2,4 години по-късно от мъжете, като разликата се увеличава при по-младите поколения.
Едно от възможните обяснения е по-високата средна продължителност на живота при жените. Когато очакваният жизнен хоризонт е по-дълъг, границата между средната и напредналата възраст също може да бъде поставяна по-късно. Учените обаче не доказват, че това е единствената причина.
Отношението към възрастта е повлияно и от различните обществени очаквания към двата пола. Жените често са подложени на по-силен натиск да запазват младежки външен вид, докато видимите признаци на остаряване при мъжете понякога се възприемат по-благосклонно. Тази двойна норма може едновременно да кара жените да отлагат психологическата граница на старостта и обществото да ги определя като възрастни по-рано. Ново европейско изследване действително показва подобен парадокс: жените като наблюдатели поставят старостта по-късно, но жените като обект на оценка биват определяни като стари по-рано от мъжете.
Здравето и самотата променят възприятието
Не само полът и годината на раждане влияят върху отговора. Хората с по-добра оценка за здравето си и по-ниски нива на самота обикновено поставят началото на старостта по-късно. Участниците с повече хронични заболявания, по-лошо здраве или усещане, че са по-възрастни от действителната си възраст, виждат тази граница по-близо.
Това не означава непременно, че позитивното мислене забавя биологичното остаряване. По-вероятно е връзката да действа в двете посоки: доброто здраве позволява на хората да се чувстват по-млади, а по-младежкото самовъзприятие може да насърчава активност, социални контакти и по-здравословно поведение.
Националният институт по стареене на САЩ подчертава, че календарната възраст сама по себе си не дава пълна картина на състоянието на човека. Хора на една и съща възраст могат да се различават значително по физическа функция, когнитивно здраве, заболявания и независимост.
Старостта не е единна биологична граница
Психологическото начало на старостта не трябва да се бърка с биологичната възраст. Първото описва личната и обществената представа кога човек става „стар“. Биологичната възраст се опитва да оцени натрупаните промени в организма чрез показатели като физическа функция, кръвни маркери, състояние на органите и изменения в ДНК.
Световната здравна организация определя здравословното остаряване не просто като липса на заболявания, а като запазване на функционалните способности, които позволяват на човека да води смислен и самостоятелен живот. Генетиката има значение, но голяма част от различията в напреднала възраст се формират от физическата и социалната среда, достъпа до здравни грижи и навиците през целия живот.
Редовното движение подпомага поддържането на мускулната сила, равновесието, подвижността и социалните контакти. Балансираното хранене, контролът на кръвното налягане, отказът от тютюнопушене, достатъчният сън и профилактичните прегледи също са свързани с по-добро здраве в по-късните години.
Социалните връзки имат не по-малко значение. Самотата и изолацията засягат приблизително една четвърт от възрастните хора и са свързани с по-висок риск от депресия, сърдечни заболявания и когнитивен спад.
Общественият образ на възрастта също има значение
Начинът, по който обществото говори за старостта, може да влияе върху поведението и здравето. Според Световната здравна организация възрастовата дискриминация е свързана с по-лошо физическо и психично състояние, по-ниско качество на живот, социална изолация и по-ранна смърт. Негативните стереотипи могат да бъдат усвоени от самите хора и да ги карат преждевременно да се отказват от движение, работа, учене или социални дейности.
Германското изследване не доказва, че хората действително остаряват по-бавно, нито че съществува универсална възраст, от която започва старостта. То показва, че тази граница е психологическа и исторически променлива. Тя зависи от поколението, пола, здравето, самотата и начина, по който човек възприема собственото си място в жизнения път.
Изводът не е, че възрастта в документите е без значение, а че тя е само един от показателите. Функционалното състояние, социалната активност и възможността човек да продължава да прави важните за него неща дават по-точна представа за качеството на остаряването.