Източна Африка може да се намира в по-напреднал етап от процеса на континентално разцепване, отколкото се смяташе досега. Ново изследване показва, че в зоната на рифта Туркана в Кения кристалната земна кора е изтъняла до около 13 километра по оста на разлома. Това е характерно за т.нар. „necking“ фаза – етап, при който деформацията вече не е разпределена широко, а се концентрира в сравнително тесен участък.
Проучването е публикувано в Nature Communications и се основава на високорезолюционни сеизмични данни и сондажна информация от района на Туркана. Според авторите това е първият активен континентален рифт, за който е установено толкова ясно преминаване към фаза на силно локализирано изтъняване на земната кора.
Рифтингът представлява бавно разтягане и изтъняване на земната кора. Ако този процес продължи достатъчно дълго, континенталната литосфера може в крайна сметка да се разкъса и между отделените части да започне да се образува нов океански басейн. Именно такъв процес стои зад формирането на Атлантическия океан в геоложкото минало.
Учените изчисляват, че активното „стесняване“ на кората в района на Туркана е започнало преди около 4 млн. години. Там дебелината на кристалната кора вече е близка до диапазона 10–15 км, характерен за по-късните фази на континенталното разтягане.
Районът е част от огромната Източноафриканска рифтова система, която се простира на хиляди километри. По-нов анализ на цялата система също открива силно изтъняване на литосферната мантия и показва, че източният клон на рифта преживява едновременно изтъняване на кората и мантията. Авторите смятат, че литосферата в региона вече е значително отслабена и подготвена за по-късни стадии на разтягане.
Това обаче не означава, че Африка ще се разцепи в близко бъдеще. Процесите се развиват в мащаб от милиони години. Самите автори подчертават, че при много активни рифтове скоростите на разтягане остават ниски и окончателният континентален разлом не е непосредствен.
Интересен страничен резултат е връзката с човешката еволюция. Според изследователите геоложкото потъване и образуването на седиментни басейни в Туркана са създали условия за натрупване и запазване на изключително богатия фосилен архив от ранни хоминини, с който районът е известен.
По-стари сеизмични изследвания още през 90-те години установяват силно изтъняване на кората в северната част на Кенийския рифт – до около 20 км под езерото Туркана. Новите данни показват, че в отделни части на активната рифтова ос процесът е напреднал още повече.