Бракониерите избиват лъвовете в Африка, за да продават части от телата им

Популацията на лъвовете в Африка е изправена пред нова, все по-сериозна заплаха – целенасочено бракониерство заради части от тялото им, предупреждават природозащитници и международни организации.

Ветеринарят по диви животни Жоао Алмейда описва промяната като драматична, пише National Geographic. Докато в миналото лъвовете са били убивани основно при конфликти с фермери или попадали в капани, през последните години все по-често се откриват тела с отрязани лапи, глави и други части – признак за организирана незаконна търговия.

По данни на природозащитни организации, включително Международен съюз за защита на природата, популацията на лъвовете в Африка е намаляла с близо 50% за последните три десетилетия. Днес в дивата природа са останали под 25 000 животни, разпръснати в едва малка част от историческия им ареал.

Новият фактор – търсенето на части от лъвове – допълва вече съществуващите заплахи като загуба на местообитания, намаляване на плячката и конфликти с хора. Според експерти, ако тенденцията не бъде овладяна, цели популации могат да изчезнат в рамките на години.

Случаи на организирано бракониерство се регистрират в Мозамбик, Зимбабве и Южна Африка. Често използван метод е отравянето на примамки – практика, която убива не само лъвове, но и други хищници и птици като лешояди. В някои случаи извършителите са залавяни при опити да изнесат лапи, нокти и зъби през граници.

Търсенето на подобни продукти идва както от международни пазари, включително в части от Азия, така и от местни традиции в Африка, където части от лъвове се използват за амулети и ритуали. Тази комбинация прави трафика труден за ограничаване.

Допълнително усложнение представлява и връзката с легални индустрии, като отглеждането на лъвове в плен в Южна Африка, откъдето в миналото са изнасяни кости – практика, която според експерти е стимулирала и нелегалния пазар.

Специалисти предупреждават, че реалният мащаб на проблема вероятно е по-голям от регистрираните случаи, тъй като в обширните резервати се открива едва малка част от убитите животни.

В отговор на ситуацията природозащитни организации призовават за по-добър мониторинг, международно сътрудничество и ограничаване на търсенето. Успешни примери вече има – в някои райони на Зимбабве засиленото наблюдение и бързата реакция срещу отровени примамки водят до стабилизиране на местните популации.

Експертите подчертават, че дългосрочното оцеляване на вида зависи и от ангажираността на местните общности – чрез икономически стимули като екотуризъм и програми за съвместно съжителство с дивата природа.

Въпреки нарастващия натиск, природозащитниците остават предпазливо оптимистични, че с координирани усилия и по-строги мерки срещу незаконния трафик, тенденцията може да бъде обърната.