На 2 октомври 1941 г. германската група армии „Център“ започва основната фаза на операция „Тайфун“ – настъплението към Москва. Целта е съветските войски западно от столицата да бъдат обкръжени и унищожени, преди есенните дъждове и зимата да превърнат пътищата в кални полета. Първият удар по южния фланг на съветската отбрана е нанесен още на 30 септември в посока Орел и Брянск, но на 2 октомври започва общото настъпление на германските сили към Вязма и Москва.
Германското командване концентрира танкови и моторизирани съединения северно и южно от съветските позиции. Пробивите са постигнати по фланговете на Западния фронт, докато съветското командване очаква основният удар да премине по направлението Смоленск–Вязма. Така германските колони започват да затварят обръч около четири армии – 19-а, 20-а, 24-а и 32-а.
Вязма се превръща в капан
Вяземската отбранителна операция на Западния и Резервния фронт продължава от 2 до 13 октомври 1941 г. Част от съветските войски са откъснати от основните си сили, но продължават да се сражават в обкръжението. Това принуждава германците да отделят значителни сили за ликвидирането на т.нар. Вяземски котел.
Според Смоленския държавен музей-заповедник обкръжените части сковават действията на 28 германски дивизии, като 14 от тях не могат да се включат веднага в продължението на настъплението към Москва. Именно това забавяне дава на съветското командване време да организира отбраната по Можайската линия западно от столицата.
Цената за Червената армия е огромна. Четирите армии търпят тежки загуби, много военнослужещи попадат в плен, а точният брой на загиналите и успелите да се измъкнат остава предмет на различни исторически оценки. Смоленският музей посочва 663 хиляди пленени съветски военнослужещи, но същевременно отбелязва, че точната численост на загиналите не е установена.
Планът за бърза победа се проваля
След падането на Киев германското ръководство смята, че съветската съпротива е на ръба на разпадането. Според историческия обзор на History.com Адолф Хитлер заявява: „Врагът е разбит и никога няма да може да се изправи отново.“ Оценката се оказва преждевременна – съветските войски продължават да се съпротивляват, а германската армия се отдалечава от снабдителните си бази.
На 10 октомври Георги Жуков поема командването на обединените Западен и Резервен фронт. В следващите седмици германците достигат опасно близо до Москва, но не успяват да постигнат решаващ пробив. Недостигът на гориво, лошите пътища, есенната кал и започващият студ забавят настъплението. В началото на декември Червената армия преминава в контранастъпление и отблъсква германските сили от столицата.
Вяземската операция остава едновременно символ на тежкото поражение на съветската армия и на времето, спечелено с цената на огромни жертви. Германия успява да пробие фронта, но не успява да превърне пробива в победа. Москва остава извън обсега на „Тайфун“, а битката за столицата се превръща в първия голям стратегически неуспех на германското настъпление на Източния фронт.
Източници: History.com