На 7 октомври 1950 г. Общото събрание на ООН приема резолюция 376 (V), с която дава политическа основа на настъплението на силите на ООН северно от 38-ия паралел в рамките на Корейската война. Документът е приет с 47 гласа „за“, 5 „против“ и 7 въздържали се.
Решението идва, след като севернокорейската армия напада Южна Корея на 25 юни 1950 г. Съветът за сигурност на ООН осъжда нападението и призовава севернокорейските сили да се изтеглят зад 38-ия паралел – линията, която след Втората световна война разделя полуострова на съветска и американска окупационна зона.
Резолюцията поставя цел за обединение
Резолюция 376 (V) е озаглавена „Проблемът за независимостта на Корея“. В нея Общото събрание посочва, че основната цел е създаването на „обединено, независимо и демократично правителство на Корея“. Предвиждат се избори под егидата на ООН и участие на представители от северната и южната част на полуострова.
Документът създава и Комисията на ООН за обединение и възстановяване на Корея. В резолюцията е записано, че силите на ООН не трябва да остават в която и да е част от страната по-дълго, отколкото е необходимо за стабилизирането на Корея и създаването на обединено правителство.
Така решението не е формулирано само като заповед за преследване на севернокорейската армия, а като политически план за преобразуване на цялата държава. Именно това отличава настъплението след 38-ия паралел от първоначалната задача на силите на ООН – да отблъснат нападението срещу Южна Корея.
Настъплението започва преди окончателното решение
На терена събитията вече изпреварват дипломатическата процедура. Южнокорейски части преминават паралела на 30 септември 1950 г., а американски части навлизат в Северна Корея на 7 октомври. Според историческите документи на Държавния департамент на САЩ сраженията северно от линията се разгръщат с пълна сила на 9 октомври.
След десанта при Инчхън и повторното превземане на Сеул силите под командването на генерал Дъглас Макартър разгромяват основната част от севернокорейските войски южно от паралела. Целта вече е не само възстановяване на предвоенната граница, а обединение на полуострова под правителството на Южна Корея.
Силите на ООН превземат Пхенян на 19 октомври 1950 г. Настъплението към северната граница на Корея обаче предизвиква намесата на Китай. Китайски части влизат във войната през октомври и принуждават силите на ООН да отстъпят на юг. Опитът за бързо обединение се превръща в продължителна война.
Корейската война приключва с примирие на 27 юли 1953 г. Мирен договор така и не е подписан, а полуостровът остава разделен. 38-ият паралел не става окончателната граница след войната – демилитаризираната зона е оформена по друга линия, близка до фронта, достигнат в края на бойните действия.
Източници: history.com, time.com