На снимката тримата астронавти от „Аполо 11“ изглеждат като едно цяло. Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс стоят рамо до рамо преди историческия полет. Няколко дни по-късно двама от тях слизат на Луната, а третият остава в орбита и се превръща в единствения човек, който не присъства на прочутия кадър с цялото човечество.
Майкъл Колинс е роден на 31 октомври 1930 г. в Рим, където по това време баща му служи като генерал-майор от армията на САЩ. Завършва „Уест Пойнт“ през 1952 г., става пилот от Военновъздушните сили и работи като пилот-изпитател в базата „Едуардс“. През 1963 г. е избран в третата група астронавти на НАСА.
Полетът, който го оставя извън лунната снимка
Преди „Аполо 11“ Колинс лети с „Джемини 10“ през 1966 г. По време на мисията той извършва две излизания в открития космос. Опитът му като пилот и тестов летец по-късно се оказва решаващ за ролята му в най-известния полет до Луната.
„Аполо 11“ е изстрелян на 16 юли 1969 г. Колинс управлява командния модул „Колумбия“, докато Армстронг и Олдрин се спускат с лунния модул „Ийгъл“. На 20 юли американско време Армстронг стъпва на лунната повърхност, а Олдрин го следва. Колинс остава в орбита, като мисията прекарва 59,5 часа около Луната и извършва 30 обиколки.
Когато командният модул преминава зад далечната страна на Луната, Колинс губи радиовръзка със Земята и с двамата си колеги. Той е единственият човек в този момент, който не може да вижда нито Земята, нито двамата астронавти на повърхността. Именно това преживяване ражда описанието „най-самотният човек в историята“, разпространено от медиите.
Самият Колинс обаче не приема тази интерпретация. В отговор, публикуван от CBS News по материали на Асошиейтед прес, той казва: „Далеч от чувството, че съм самотен или изоставен, се чувствам много силно част от случващото се на лунната повърхност.“
Третият човек на „Аполо 11“
Колинс заснема една от най-въздействащите фотографии от мисията. На нея Земята, лунният модул и двамата му спътници са в един кадър. Единственият човек, който липсва, е самият фотограф. Това превръща снимката в своеобразен портрет на ролята му: той е част от историческото събитие, но остава извън най-популярния му образ.
След завръщането си на Земята Колинс напуска НАСА през 1970 г. Работи като помощник държавен секретар на САЩ по въпросите на обществената информация, а през 1971 г. поема ръководството на Националния музей на въздуха и космоса „Смитсониън“. Под негово ръководство музеят във Вашингтон се подготвя за откриването си през 1976 г.
Той описва преживяванията си в книгата „Да носиш огъня: пътешествията на един астронавт“, публикувана през 1974 г. По-късно пише и за историята на американската космическа програма, както и за бъдещите полети до Марс.
Майкъл Колинс умира на 28 април 2021 г. на 90 години. „Забравеният астронавт“ остава име, което често се споменава след Армстронг и Олдрин, но неговата задача е била не по-малко необходима: да пази кораба, да поддържа възможността за завръщане и да осигури срещата на тримата души след първото човешко кацане на Луната.
Източници: history.com, cbsnews.com, time.com