Една реплика превръща Мария Антоанета в историческия образ на безсърдечната аристократка: „Нека ядат пасти“. Само че няма доказателства френската кралица да е произнасяла тези думи. Историята е по-стара от нея и се появява в „Изповедите“ на Жан-Жак Русо, където философът разказва за неназована „велика принцеса“, предложила на бедните да ядат бриош вместо хляб. Текстът е написан, когато Мария Антоанета още е дете във Виена.
Мария Антоанета е родена на 2 ноември 1755 г. във Виена като петнадесетото дете на император Франц I и императрица Мария Терезия. На 14 години е омъжена за Луи-Огюст, наследник на френския престол. Бракът е част от политическия съюз между Хабсбургите и Бурбоните, а младата австрийска принцеса е изпратена във Версай, където трябва да се превърне в символ на новото сближаване между двете държави. През 1774 г. съпругът ѝ става Луи XVI, а тя – кралица на Франция.
Разкошът, който се превръща в обвинение
Дворът на Версай е място на строги ритуали, скъпи дрехи и демонстративно богатство. Мария Антоанета се откроява с интереса си към модата, баловете, музиката и прическите, които понякога се издигат високо над главата ѝ. Тя отделя част от времето си за Малкия Трианон – по-интимно пространство в комплекса на Версай, далеч от официалните церемонии.
Тези навици обаче се сблъскват с финансовата криза на монархията. Франция е затънала в дългове, а участието ѝ във войната за независимост на Съединените щати допълнително натоварва бюджета. Прякорът „Мадам Дефицит“ превръща кралицата в удобен символ на разточителството, макар че проблемите на държавните финанси са много по-стари и не могат да бъдат обяснени само с личните ѝ разходи.
Самата Мария Антоанета не е напълно безразлична към бедността. В писмо до майка си през 1775 г. тя пише: „Когато хората, които страдат, се отнасят толкова добре към нас, сме още по-задължени да работим за тяхното щастие.“ Думите не заличават разминаването между живота на двора и този на населението, но показват по-сложен образ от карикатурата на кралица, която просто презира бедните.
Скандалът с огърлицата и пътят към гилотината
Аферата с диамантената огърлица от 1785 г. е сред най-тежките удари по репутацията ѝ. Измамницата Жана дьо ла Мот убеждава кардинал дьо Роан, че се ползва с тайното доверие на кралицата. Чрез фалшиви писма и наета жена, представена за Мария Антоанета, тя го подтиква да придобие изключително скъпа огърлица. Кралицата не знае за измамата, но общественият скандал убеждава мнозина, че е замесена в корупция и злоупотреба с власт.
След избухването на Френската революция през 1789 г. кралското семейство е поставено под контрол. Опитът за бягство завършва със залавянето им във Варен през юни 1791 г. Мария Антоанета е обвинявана и в тайна вярност към Австрия, а противниците ѝ използват груби памфлети и сексуални слухове, за да я представят като враг на Франция.
Луи XVI е екзекутиран през януари 1793 г. Мария Антоанета е изправена пред Революционния трибунал, осъдена за държавна измяна и гилотинирана на 16 октомври същата година. Тя е на 37 години.
Затова Мария Антоанета остава повече от кралица, свързана с една революция. Тя е образ, върху който се наслагват реалният разкош на Версай, икономическата криза, политическата пропаганда и една реплика, която историята продължава да повтаря, въпреки че няма доказателства да е била нейна.
Източници: history.com, smithsonianmag.com